Да - една едничка ми е и лежи на специална, излъскана до блясък масичка в приемната ми...:)
Както и да е...Сърфирам и на по-кратки вълни - разбирай разкази. Че и с голямо удоволствие, защото любопитството ми как ще завърши дадена история се удовлетворява в по-кратки срокове.
С една приятелка се разприказвахме на тази тема наскоро.
Ето част от моите фаворити, които благодарение на пиратстките си наклонности (а може би не) може да прочетете и тук щракайки на обозначеното място:

"Черният котарак" - Едгар Алън По - Щрак.
Като всяка себеуважаваща се и със свой собствен вкус, мисъл и държание библиотека и моята съдържа част от поредицата "Световна класика" - да - онази с черните корици и златни букви. Там се мъдри и Едгар Алън По. Само дето не го прочетох там този разказ. Ако си спомняте списание "Антени" / онова с голямото "А" с глобуса вътре/... точно там го бях открила. Като се вземе предвид силната ми кръвна връзка с черните котки и склонността ми към отмъщение, или по-приятното за слуха и субективните ми ценности: "възмездие", ще ви се изясни и отношението ми към този разказ.

"Дух V" - Робърт Шекли - Пляс
Робърт Шекли почти води класацията ми на любими писатели фантасти...мога да включа Александър Беляев, Айзък Азимов, Франк Хърбърт... А с този рзказ се запознах в някой от архивните броеве на списание "Космос". Помня, че рисунките хич не ми допадаха.
Ако имате някакви проблеми с планетата си - можете да се обърнете към Грегър и Арнолд.
Те все попадат в някакви комично-страховити ситуации...
"— Да не би да вярваш в духове?
— Разбира се, че не.
— Идеално, с всяка друга страхотия ще се справим. Само смелите побеждават!"
" Червено-Пурпурния Излапвач: — Аз няма да ти сторя зло. Аз само имам намерение да те изям." :)))
Искрено се надявам да сте внимавали какви чудовища сте измисляли в детството си.
За всеки случай наблюдавайте захвърлените дрехи на стола - може и да оживеят. :)

"Вождът на червенокожите" - О'Хенри - Маац
И като лек завършек: едно невероятно трудно, кърваво, отвличане на "сладурчето" Джони:
" - Ей, малкия - вика му Бил, - искаш ли да получиш кесийка бонбони и да се повозиш?
А онова взе, че светна Бил право в окото с парче тухла. "
" Точно на разсъмване ме събудиха страшни писъци. Пищеше Бил. Това не бяха крясъци, викове, вой или рев, каквито може да се очакват от мьжко гърло, а просто срамни, непоносими, унизителни писъци, каквито надават жените, когато видят привидение или гъсеница. Ужасно е да слушаш - и то на разсъмване, в пещера - такъв як, безумно смел, едър мъжага да пищи така невъздържано. "
Сигурна съм, че повечето блогъри са ги чели (толкова интелектуалци в това блог-море, че понякога се чувствам като някакво безмозъчно водорасло), но не пропускайте удоволствието от повторния прочит. А тези младоци, които не са ги чували - отделете малко време, излегнете се удобно с нещо вкусно в леглото, на бюрото или където там предпочитате и газ!








