Необмислени желания

Мъртви градове, съзвездия и акварели

2012-01-23T14:44:00.001+02:00

            Легендата за мъртвия град...(тадада-дам - тиха, но тържествена музика)
( Не, не става въпрос за индийския Фатехпур Сикри )

    В старинен манускрипт от 1295 година се описва пътешествието на висш манджурски чиновник – Шен-Та-Кванг из една южна страна с приказни храмове и дворци, наричана Фу-нан. Оттогава никой нищо не чува за тази тайнствена земя и така се ражда легендата за мъртвия прокълнат град.
    През 1850г. французин, пътешествал из Малайския полуостров съобщава, че е попаднал на пуст, изоставен, погълнат от джунглата призрачен град. Никой не обръща внимание на тази информация - сметнали я за измислица. Това се опровергава осем години по-късно, когато членовете на друга експедиция откриват град, простиращ се на площ от четиридесет квадратни километра, охраняван от огромни каменни стражи. Град потънал в тропическа растителност. Това бил Ангкор – отдавно издирваната древна столица на кхмерите.

    В него са живели около един милион души – огромна цифра за онова време. Храмовете, построени там са удивителни архитектурни шедьоври. Днес това, което е останало от Ангкор са около стотина каменни храма, а дворците, къщите и публичните постройки, направени от дърво са се разпаднали отдавна.
През 1433 година жителите му внезапно го напускат, взимайки всичко по-ценно със себе си.
    В Ангкор не е открит нито е скелетът на нито един човек. Няма следи от вражеско насилие. Счита се, че причината е една – чумата.

/ по материали от списание Космос – 1966г. /
    Интересен факт: С помощта на симулации, направени на компютър се вижда, че конфигурацията на храмовете в Ангкор е огледален образ на съзвездието Дракон по времето на пролетното равноденствие 10 500 г. преди Хр. Повече : тук.

Тази рисунка / на лекаря, носещ маска против чума / ме беше поразила още в древни времена и ясно си спомням статията. Извинявам се, но списанието ми както казах е старо и полуизядено от silverfish, чудовище проклето! Обявявам ти смъртоносен за теб двубой! :))

След неудържим порив да пробвам с акварел и редица съвети(спешъл тенкс на г-н Бекяров), се материализира този шедьовър, който поетапно съм снимала, за да нагазите в свещените тайни на цапотенето с вода.
Продавам го за чувал кхмерско злато или равностойността му в захаросани лешници! :)))

Често казано мисля още да цапам, че не ми харесва сянката отдясно, но това чак като се натъпча с пържоли довечера и съм в състояние да премина към духовни висини.

:))))

Friday’s Magic

2012-01-13T08:42:00.000+02:00

    Преди много, много години в едно далечно кралство (безумно далечно ви казвам)... в един голям, голям Град се родил магьосник.
    Как узнах, че е такъв ли?
    Ами като проплакал и хоп- електричеството в цялото приказно кралство угаснало.
    Изплашило се детето, че светът ще тъне във вечен мрак и се помолило на Великата А'Туин, като обещало да впрегне всичките си магични сили в помощ на простосмъртните люде...Прокашляло се силно и величествено:
- Нека бъде светлина!
- Ох, момчето ми – това е реплика на шефа, но няма значение – въздъхнала Великата костерунка и се почесала по единия слон...
- Знаеш ли, момчето ми, колкото и добрини на сториш, хората ще бъдат вечно неблагодарни и невежи!
- Няма значение! - прошепнало момчето.- Не ми пука какво ще мислят или казват хората за мен. Нали ще правя добро – това е важното.
- Ти си знаеш – усмихнала се А'Туин и плеснала с лапи, а светлините огряли.
- Спокойно никой няма да заподозре теб. Хората трудно вярват в чудеса. Ще помислят, че е повреда в някой далекопровод или обичайна банална авария...

    А момчето пораснало голямо и се превърнало в нашия любим Madwizard.
Честит Рожден Ден, Вълшебнико!

И нека го поздравим с нещо празнично!
+18
(Предупреждение - клипът съдържа кадри с неепилирани мъже! :))) )

:))))

Рапорт даден

2012-01-10T10:49:00.000+02:00

    Книжната вълна, която съвсем логично и следпразнично е заляла блог-пространството може би е причина за спад на моя интерес към хммм този тип публикации.../ По-проницателните веднага ще схванат прозрачното ми на вид извинение да оправдая мързела си :)))/.
    Всъщност съм щастлива и доволна, че виждам / визирам разбира се леките демонстрации / включая и моя милост /, изразени в снимки на наредени книжни тела, скърцащи и пухтящи по рафтове и легла/, как все повече хора споделят прочетеното, но пък тази масовост започва все повече да ме отдалечава, че и леко дразни. Дразни, но ми дава и безценни идеи за изграждане на подпори на бъдещия ми статив, посредством тухли-четворки от по хиляда страници... :))))

    Даже най-честно си признавам, че не следя всички, а само тези, чието мнение ме интересува.
Ностро е един от тях и от малцината, които са информирани в детайли какви ужасяващи резултати има за мен консумацията на разнородни книжни тела и въпреки, че е наясно с това, има смелост все още да контактува с мен.
Четенето е един вид хранене и предполагам, че менюто ми не интересува никого, изключая двама-трима...
Т.е. няма да пиша нищо за никакви прочетени или стоящи в саламура книги!

    Знам, че съм на път да се превърна в пълен темерут и аутсайдер, но напоследък съм заложила на спорта и показвам изключителни резултати! И не ми дреме от нищо!

Това е!
:))))

Празнично

2011-12-28T09:21:00.000+02:00

Празниците започнаха и продължават.
Казват, че Коледата прави хората по-добри.
Не знам.
Добрите хора са си добри през цялата година. Нямат нужда от празници и показност, за да го демонстрират.

Имам си всичко, което всеки разумен човек би поискал.
Остава ми надеждата да сбъдна някое и друго неразумно желание.
Все пак имам цяла година!

:))))
Юппссс - ето ви Боно без шкембе:

Бъдете здрави! :)))

Децата на дракона: Китай през очите на един българин

2011-12-03T22:24:00.001+02:00

Бих могла да кажа, че съм приятно изненадана, но това би било недостатъчно ясно. Тъй като имам повече от добро мнение за автора в чисто човешки план, прочитането на книгата му затвърди впечатленията ми от оригиналната му и динамична натура. / Току-що си спечелих порция водорасли :))/

Много неща са изписани за тази далечна страна. Оплакват се от замърсяването, водата, хигиената и задръстванията.
Тези, които не успяват да се нагодят и да осъзнаят, че не могат да променят нищо, остават някак слепи за цялата красота, която нерядко се дължи именно на различията.
Авторът е обективен в субективността си и с точно това ме привлича. Притежава наблюдателност и чувство за хумор, за които най-искрено завиждам... и ни запознава с китайския бит и култура по един естествен и приятен начин. Китай през неговите очи, плавно се оформя и преобразува и в моя Китай, въпреки че никога не съм стъпвала и не вярвам да имам късмета да посетя тази страна.
Като че унесено наблюдавам вълшебен калейдоскоп, чийто шарен свят се подрежда в чудни картинки.

Предполагам, че сте запознати с неутолимия ми апетит, благодарение на който с особена трудност и мъчителни преглъщания преодолявах изобилстващите сцени, в които яко се похапваше / дори тези, с... цитирам: „Мехур от сьомга, изсушен на слънце“, „Паниран овчи мозък“ и „Мариновани копита от глиган“ /. То не бяха равиоли, въртящи се маси, стенещи и огънати от тежестта на вкусни специалитети, то не бяха подканяния за поглъщане на още и още опасни количества храна, напълно в синхрон с китайските порядки...
Питате ли ме колко усилия положих аз, бедната страдалка, да не форсирам през пет минути до хладилника? :)))

    Един любим цитат относно приключенията с китайското здравеопазване:

"Самата обиколка по кабинетите беше твърде любопитна. Навсякъде появата ми предизвикваше всеобщ интерес, а чакащите с готовност ни пускаха да минем и разпитваха заместник-директора за мен. Много интересно явление: в повечето лекарски кабинети присъстват не само лекарят, сестрата и пациентът, а и още една дружина любопитни китайци, чакащи за преглед, които стоят плътно скупчени около лекаря, четат какво пише в картоните, взират се в мониторите, коментират и с интерес наблюдават всяко негово действие. Лекарят не се впечатлява от това, не се дразни и явно го намира за нормално. Само от време на време им се скарва, че стоят много близо и му пречат да работи, след което ги разбутва с лакти, за да му направят място."

    Опитах се да предам личните си впечатления от книгата, подтикната единствено от користни цели. Мечтая си да пия соево мляко, изпъната на някое удобно местенце и попиваща гледката на живописни оризови полета...Мечтая да бягам след музикално хвърчило, оценено от майстора му на осем хиляди юана / които е трудно да заработя с този ми пулс ;) /

    Пулсът ми се движи около 60 удара в минута, което ме прави почти ходещ труп и нямам никакъв шанс за реализация в Китай.

Защо ли? Прочетете и ще разберете. :)))

Ревю - Точка
Ревю - Блажев

Булгериън бизнес

2011-11-29T11:21:00.001+02:00

    Недоумявам как може да се случват все още такива неща, освен да го оправдая по най-елементарен начин със съществуването на мутанти в България. Те не са виновни, че са такива. Виновни са обгазяването от Лукойл, шистовия газ и чалгаджийките.
  Един от нашите клиенти отива в София и получава пратка за нас директно от спедитора.
  Без наше знание и позволение.

    Налице са две престъпни деяния – от страна на клиента ни, който си е присвоил стока, която все още не е негова и от страна на спедитора, който отдава пратката на непознат човек, непредставил по никакъв начин, че има право да получава пратки, адресирани до нашата фирма.
  Не знам какви са процедурите при другите фирми, но за 11 години работа тук, при положение, че освен другата лудница се занимавам с около десетина транспорта месечно, за пръв път ставам свидетел на подобно непрофесионално и двустранно безотговорно отношение.
  Може пък коледния дух да разбърква умовете на хората, знам ли...

Просто седя и се чудя... Пък даже и не седя. :)))
Картинка.

Звездни драскачи - Андриан Бекяров

2011-11-16T16:55:00.000+02:00

  - Да, можем да поемем към цвилещия Барнард 33 , но в такъв случай ще трябва да пресечем астероидния пръстен, който наскоро сътвориха ония безделници от кръчмата на Палпатин. Но струва ми се, че за всички този преход ще се окаже непосилен. Нуждаем се от ремонт.
  — Струва ми се, че има още един вариант – намеси се Андриан. – Трябва да се доберем до Големия праз; там започва коридор, водещ покрай астероидния пръстен. При това можем да се отбием в някой междинен порт. Наистина, съществува вероятност да се сблъскаме с нашите приятели бохеми от Дегоба… Но пък нали сме въоръжени до зъби, имаме сингуларни оръдия. Дори и маслени бои. И въобще защо трябва да се крием през цялото време като някакви контрабандисти?
  — За да не предизвикаме междусекторен инцидент – отвърна търпеливо Дрю.
  — Че ние вече забъркахме кашата по-зле от всякакъв инцидент!
  — По-зле?!
  — Естествено, Дрю – отвърна Андриан. – Та ние започнахме война.
  — Андриан, ние не воюваме с Палпатин – той хладно се обърна към умълчалия се джедай. – Ние трябва да поддържаме добросъседски отношения с императора и неговите поданици. Запомни го…
  — За какъв мир, по дяволите, става дума, когато тия сити ни изпокрадоха палитрите?! – ядосано го прекъсна Андриан. Колко пъти да ви повтарям, че художникът трябва да рисува, иначе ще се разболее!
  Лицето на Дрю пребледня.
  - Но твоите картини са портал към друго измерение, никога не забравяй това! Нима си забравил как HIM изчезнаха след като завърши оня натюрморт с тяхната песен, а когато се завърнаха Линдстрьом кихаше шума поне седмица, а на Вало още не могат да му измъкнат раковината от междуушието?

- А когато красотата на тази елфка предизвика вълна от бунтове и пясъчни бури на Татуин? Трябваше спешно да я укрием заедно с лампата! Всички вече искат да се женят за елфки, а Гилдията на феминистките тъне в забрава...

- Ами ледената планета Хот? Имперските пехотинци избягаха с местното население... Какви бяха тия месоядни дървета? Безмилостен си!

- Ама къде отпрашихте? Хей...хееейй! Ох, нека Силата бъде с теб!

Действащи лица:
майстор-джедай Андриан Бекяров,
сит в сянка / до последната глава / Дрю,
отвлечена от Лотлориен елфка
:)))))

Алчност твоето име е ...жена

2011-11-08T11:04:00.000+02:00

  За пореден път ме изумява размера на алчността и крайно неадекватната преценка на реалните възможности и алтернативи у някои хора. Даже не хора, ми направо жени...
  Това, че някой е със статуса на ваш „роднина“ не ви дава правото да го цедите, както ви скимне.
  Винаги съм считала за мое това, което съм постигнала и изработила с мой труд и продължавам да се изненадвам на наглостта, чийто свидетел съм в различни етапи от живота ми, при различни обстоятелства. Конкретните примери не са важни.
  Интересното и съвпадащо е, че подобен тип жени непрекъснато афишират колко много работят и непрекъснато са заети с хиляда неща на главата, като умишлено тушират подкрепата и усилията на всички около тях.
Това някак тихичко ме отвращава. А понякога и не толкова тихо.
  Въпреки, че борбата ми се вижда някак безсмислена – дори и да упорствам, пак ще довлека единствено и само костите на марлина до брега. Но все пак усилията са важни, независимо от поредната загуба или мимолетен успех. :)))
  Ако някой се припознае по-горе, това изобщо не е нарочно, но все пак не изключва възможността да се замислите.
Картинка: горгона Медуза

Новият храм на Афродита

2011-10-28T15:10:00.000+03:00

- Получих новото си разрешително за храм! - изгука Артемида, размахала във въздуха един свитък. (Ние боговете и богините, трябва да кандидатстваме за разрешение за строежа на нови храмове.)

Никак не бях доволна да заваря полусестра си да се усмихва самодоволно в Златната зала на Олипм. За Артемида се предполага, че е девствената богиня на лова и преследването. Ха! Тя нищо не обича повече от това да забие някой мъж и по мое мнение е извратена. Всичките и гаджета като че умират от тайнствена смърт, а тя е пронизала цяла върволица от тях.

- За остров Албион! - похвали се тя. - Там, където ще се издигне новата Троя.
- Какво? - креснах аз. - Нова Троя е моя! Съдбата е отредила така, а милият ми син, благочестивият Еней, е в Хисперия и всеки момент ще я основе! (Хисперия е онзи странен полуостров, дето прилича на ботуш.)

Дамичката се засмя през вълчите си зъби. (От много лов така става.)
Съдбата е отредила още, че децата на децата на Еней ще завладеят Нова Троя.
Госпожа Сестра змия очевидно криеше в ръкава си и нещо друго освен кафеникавите си ръце на петна с прекомерно развити мускули и нямаше търпение да ми го каже.

- Обещах на праправнука ти Брут да основе Нова Троя на един речен бряг в Албион. Татко ми обеща, че ако храмът ми потръгне, Нова Троя ще се прочуе. - Щом забеляза ужасения ми поглед, тя се изкикоти.
- Татко ли? Говориш за Великия Зевс с черните вежди, могъщия син на Кронос? - запитах заплашително аз, докато трескаво напрягах мозъка си. Татко обича да се държим с него официално.
С най-голяма неприязън научих, че съм прапрабаба. Та аз съм веселушката Афродита, богиня на любовта – нищо не би могло да навреди повече на имиджа ми....
.....
Върнах се на Олимп тъкмо навреме за амброзията. Виночерпецът Хеб вече подскачаше насам-натам като побъркан скакалец. Баща ми влезе, начумерил черни вежди и изрецитира Одата на благодарността към себе си, задето ни е дал осеммилионната (или някъде там) вечеря с амброзия и нектар.
- Къде е Артемида? - протътна той след десетата си чаша нектар.

Огледах събраните край масата знатни богове и богини, включително Арес, бог на войната и моя настояща тръпка, който ме зяпаше и както винаги оръдието му беше готово за стрелба.

- О-изстенах аз.- Тръгнала е вече. Ти си и дал разрешение да основе нов храм, татко. Тя смята да го нарече Храмът на Нова Троя, на един остров, наречен Албион. Оставих една жална сълза да се търкулне по бузата ми. - Ти обеща Нова Троя на Еней!
Веждите му изглеждаха успокоително черни.

- Тя не ми каза как смята да го нарече.
- Такива са си те, дъщерите – въздъхнах аз. - Аз самата се опитвам да те държа постоянно в течение.

Могъщият Зевс се надигна в пълния си величав ръст, а могъщата му съпруга Хера (но могъща на снага, а не на власт) ми хвърли злобен поглед, задето съм му развалила вечерята.

- Албион?! - веждите на татко станаха още по-черни. - Вече не мога да я спра. Албион не е под моята юрисдикция.
Предполага се, че целият свят е под неговата юрисдикция, но него го устройва да се преструва, че някои места правят изключение.

На този, който иска да прочете разказа докрая, а съм сигурна, че всеки би искал да изживее бурната сцена, в която Афродита се отдава на двама великани, разгорещено хвърлящи камъни и по този начин създаващи една от каменните загадки – кромлеха Стоунхендж, нека надникне в сборника комично фентъзи - „Алергия към магия“.

Напоследък не ми остава време да пиша, но в никакъв, ама в никакъв случай не си мислете, че е защото имам много работа на кораба! Аз просто кротичко лежа в койката, гледам звездите, клатя си краката и наглеждам екипажа изпод вежди...

Легенда:
1. Молци-щурмоваци от специалните части „Тартар“. Не е сос!
2. 53894-та Пехотна дивизия - „Грък мре – хлебарка – вечна“.
3. Черен фон, изтощил ръцете на драскачката и изсмукал някоя и друга жизнена сила.
4. Не, това не е престол, стол или табуретка – това е нужник. Ръчно издялан.

Свиквам експедиция до Стоунхендж, лично да проучим тази версия! Какви са тия измишльотини за религиозни ритуали или древни обсерватории !
Ето моя готвач вече е там и чака:

:)))

Хепи ама хепи дей

2011-10-10T13:04:00.000+03:00

Изключително ми е трудно да пиша това.
Не знам как се намерихме.
Не знам дали предполагате как и в каква степен ми влияете / по-хубаво да не знаете :) /.
Но знам, че страшно се радвам на приятелството ни...

Истинска късметлийка съм, а и с много навирен нос, че познавамТочето лично. Яли сме от една чиния и сме пили от една чаша. За да бъда по-картинна – аз и изядох пицата, а тя ми помогна с бирата, от което се чувствам страшно задължена.
Мога най-искрено с ръка на корем да кажа, че Точето е един от най-начетените и умни хора, които познавам. А аз познавам доста такива! :) :D

С моят брат-близнак Ностромо се засякохме преди много луни в едно божествено местенце, като той много мило ми заговори за струни, хомогенни смеси и прочие кулинария. Ламот се намеси и той с неговата бозонна струнна теория, което веднага породи в мен охота за незабавна консумация на бози и банички.
Ностромо е...ще му го кажа персонално! Любопитковци!

След направен днес сложен нумерологичен анализ на рожденните дати, честотата при посещения в Катедралата и други сакрални моменти и се оказа, че сме неразривно свързани с магическото число 6. Пълни отличници дет се вика!
За вас съм готова на всичко! Даже да си пъхна щепсел в носа:

Липсват ми вечеринките ни, когато се напивахме до безобразие и виждахме всичко тройно:

Когато веднъж издебнахме Ламот и се скарахме за гащите му:

При великата околосветска велообиколка на света, когато стигнахме чак до Айтос:

Честит ви Рожден Ден, май френдс! :))

Сега съм някъде из път и това е планирано да се публикува / дано не объркам датата /, знам че е недостатъчно и кратко, но съм достатъчно нагла и гладна и като се върна, искам торта!

Из земите на Дракула

2011-09-28T13:11:00.000+03:00

Според някои източници замъкът „Бран“ - една от топ-атракциите в Румъния, е съвсем слабо свързан с Влад Цепеш. За определено време е принадлежал на дядо му – Мирчо Стари. Замъкът става собственост на Доминик фон Хабсбург през 2006г., когато правителството гласува закон, позволяващ реституцията на подобен вид имоти. Разбира се той подбуден от благородни намерения изяви желание замъка да стане собственост на румънската държава...срещу някакви си 78 милиона долара. :)))

Първоначално замъкът е изграден от дърво- крепост за охрана на търговските пътища между Влахия и Трансилвания. По късно го разрушават и построяват отново, този път солидно – от камък.
Влад III Цепеш е син на Влад II Дракул, който според изследвания на историци е членувал в Ордена на Дракона , откъдето идва и името: на румънски — Dracul/Дракул, а също така означава и Дявол.
В Букурещ също видяхме останки от замък на Влад Цепеш – той е бил предпочитано от него място и се е конкурирал с официалната столица Търговище.

На мен самият замък ми приличаше на лабиринт, постоянно се качвах по тесни извити стълби или слизах в тайни подземни коридори, преминавах от стая в стая и от тераса ... някъде си... Имаше много туристически групи, заслушах се в един гид, който обясняваше на английски за специални процепи в стените през които се е стреляло и механизма на отварянето и затварянето им.
Направи ми впечатление, че всичко беше малко – и размерът на помещенията, на вътрешния двор и особено на тайния каменен проход.

Ако сте с малко по-наднормено тегло изобщо не опитвайте, защото има опасност да се заклещите и останете там до Страшния съд. Не знам какви рицари с доспехи са минавали там, но акселерацията си казва тежката дума. Моят хлапак пък е височък и постоянно си удряше главата някъде. :)))

Истината и преувеличените легенди за Влад Цепеш силно се преплитат, но няма съмнение, че е бил жесток владетел с ясно принципи и превъплъщение на ужаса за всички престъпници, предатели и нашественици.
През 15 век Румъния се е явявала гранична зона между културите на Запада и Изтока, но това не е била единствената заплаха – освен турските нашествия, унгарците и немците също проявявали апетити към земите, а на всичкото и отгоре страната била раздирана от вътрешни борби, свързани с наследниците на трона.
Влад, като отявлен садист, всъщност е имал голям принос за спиране на турската инвазия в Европа.
Тук има интересна статия за Влад Цепеш. Който обича историята и има железни нерви / защото аз получавам сърцебиене, когато чета за подобни мъчения, които не мога да оправдая по никакъв начин, въпреки ореола ми на главна инквизиторка :) / нека да надникне.

* * * * * * * *

Брашов е доста спокойно и красиво местенце. Името на града, подобно на Холивуд се намира на върха на близкия хребет:
В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.
Идеята гербът на града да представлява корона с корен, произлиза от първоначалното име на града „Корона“.

Палатът на Парламента е втората по големина административна сграда в света, след Пентагона:

Наричана е още „Дом на народа“ и нищо чудно, според мен може да събере цял народ.
:)
Според Уикипедия там има 1100 помещения. Според екскурзоводката ни – гадае се между 4 000 и 6 000. :))) Аз лично по съм склонна да вярвам на второто.
Строежът и започва през 84-та година и продължава след смъртта на Чаушеску, т.е. Явно не е имал щастието да види завършения резултат от своите грандомански изяви.
Разрушил е изцяло някои от най-старите квартали в Букурещ, за да изпъкне величието на сградата. Сигурна съм, че в момента Чаушеску обитава помещение метър на два в крайните квартали на Града. :)

Любопитен факт: Експертите от НАТО считат, че тоалетните в палата са недостатъчни! :D :)))
*******
Замъкът Пелеш е невероятно красив. Толкова, че откъдето и да го щракнеш прилича на картичка:

Двамата със сина ми изкарахме чудесно, а и той го заслужаваше. Изминалата година, че и предната беше страшно трудна, както за него, така и за мен, с доста безсънни нощи и тревоги. Но всичко мина повече от отлично и си заслужи поне три дни отдих.

Запознах се с една прекрасна варненка, с която се уговорихме да пътешестваме заедно... :)))
По време на пътуването започнах "Псевдонауката", която така любезно ми беше предоставена още преди две седмици от г-н Блажев, но смесицата от пътуването из Карпатите, посещенията на замъци и темите за мошениците, предизвикаха появата на странни сънища, в които вампири хрупат спанак и реших да отложа четенето за по-спокойна обстановка...

Това стана много дълго и най-вероятно няма да го прочетете, а ще зяпате снимките.
Но както и да е.
Все пак го написах. :)))

пп. В близките месеци няма да напускам страната, че в мое отсъствие стават доста размирици!

Втората снимка е от тук. Другите са резултат от треперещите ми ръце.

Еликсир в Града

2011-09-21T10:59:00.000+03:00

Палач, блудница, дракон, мъртвец, вещица, върколак и черната сестра на врага на човешкия род – рогатия Шеф.
Пророчество, според което Раят и Адът ще рухнат и всичко ще се смеси във вечен мрак...

Но какво всъщност представлява Преизподнята?

- Всъщност вие откъде сте? От Рая или от Ада?
- Обикновено ние се стараем да не употребяваме думата „АД“. Ние казваме „Града“.
- Града ли? Я, колко мило – разсмя са Юда. - В такъв случай Раят какво е? Да не би да е село?

Градът е доста пренаселено местенце. Официалният език е руски, храната е ужасна, а такситата се управляват само от слепци, водещи клиентите си винаги на грешен адрес...

Странно, но почти всеки попаднал там човек недоумява как и защо се е получило това. / На мен не ми е странно! :D /
Специален чиновник следи деянията на всеки човек от Земята, като изготвя досие с информация за завист, чревоугодничество и други смъртни грехове...Неспокойната душа се дамгосва с нажежено желязо и се отправя по пътя за наказанието си...

Мистериозни убийства / което само по себе си е невъзможно, тъй като всички те вече са мъртви :)))/ разтърсват бедните грешни души и дават храна за безкрайните репортажи по телевизията и в мрежата Хелнет. Разследването се възлага на Калашников и Малинин, с които се запознах предсрочно в „Епидемия в рая“.
А адската полиция не спи!

- Виждали ли сте този човек? Предупреждавам Ви, че носите отговорност за неверни показания. Ако разберем, че ни лъжете, ще ви преместим на работа в квартала на тъщите, чиито зетьове са се самоубили заради тях!

Мислите ли, че имам реален шанс да се включа и аз към редиците на следящите реда копои, като ритна котвата? ;)

Разговорите между Небесната канцелария и кабинета на Шефа, също ми доставиха своеобразно удоволствие:

- Знаеш ли колко се изтормозих само с тоя Че Гевара, когато петдесет пъти избяга от затвора в крайните квартали и се опита да вдигне масите на революция, за да създаде социалистическа република в Града? Ако ти беше на мое място, щеше да се отвориш от успокоителни, а пък на мен нищо ми няма, държа се. А представяш ли си какво ще стане, като се има предвид, че Фидел Кастро също ща се появи всеки момент? Двамата ще създадат страшни безредици!

Книгата, гледана повърхностно е забавна, чете се леко и създава усещане за отмора. Аз гледах да не се задълбочавам, че и без това ежедневието ми е достатъчно динамично и натоварено.
Което не ми попречи да стана в полунощ и грабвайки молив 4В да сътворя оня графичен кошмар по-горе.

"Еликсир в Ада" - Zotov

Цяла сутрин се набирам

2011-09-15T16:46:00.000+03:00

И аз искам като Мариан и другите нормални хора да седна някъде за по бира, като достигна до такова опиянение, че да не мога да съзра паркирания на пет метра от мен камион.
Уви!
Не ми стига, че никога не съм слагала цигара в устата си, ами и почти не съм близвала алкохолни еликсири.
С две думи – не става човек от мен!
Това лято реших да се науча да пия бира – здрави бъбреци, чести посещения у Вънкашния, Катедралата и разни храстчета, това – онова, нали е полезна напитка с примамлив външен вид, особено в тоя пек и окапали палми...
Оказа се, че е лесна работа – поддадох се на чара на някои блогърки / особено на една, която твърди, че аз за бира даже не мога и да пиша! :D / и почти пропих...
Бира с миди, картофки с бира, бира с бира, а от миналата седмица започнах да правя опити. Значи:
Бира с Фанта Лимон – разширяват ми се зениците,
Бира с Кока – Кола – лявата ми ръка започва да пулсира и почва да пляска дясната, която непрекъснато посяга към първата ми и последна любов – колата.
Бира с лимонов и портокален сок – усилен косопад и усложнения при поглъщане на спагети / оризови с пилешко и зеленчуци /.
Радостни чувства, защото отново мога да спя – даже и пълнолунието не ми пречи!
Само дето икономката ми много се мота. То русо и въобще не възприема.
Говоря и с прости изречения: „Донеси ми бирата от долния рафт. Онази отворената.“
А тя все към шоколада на горния гледа! Снощи три пъти ми донесе тоблерон!
Ми не може така!
И аз искам да мина към Тъмната страна.

Кармични часовници

2011-09-13T14:11:00.000+03:00

Уважавам книжки, които да прочитам за времето, нужно да погълна вечерята си.

Щастливците закупили „Ние боговете“ на Вербер, получават като подарък и едно малко симпатично книжле: „Кармичният часовник“.
Как бихте реагирали ако вярвайки в преражданията, разберете, че съществува реална опасност вашите необмислени / а и обмислени такива / постъпки да ви докарат до съществуване като котка, плъх или стрида?

„ Нямаше никакво съмнение, не бе развален – кармата му бе спаднала и той бе слязъл под съдбовния праг от 400, числото на човека.

Разтърка невярващо клепачи, обзет от ужас и паника.
388...

Тома Сисели много добре знаеше какво означава това.

• 1: първа стотица – минерален стадий;

• 2: втора стотица – растителен стадий;

• 3: трета стотица – животински стадий;

• 4: четвърта стотица – човек;

• 5: пета стотица – духовен човек, освободен от задължението да се преражда.
Бе прекрачил бариерата на човешкото...

Никога не се бе чувствал толкова нищожен в огромната Вселена. Толкова самотен.

Когато Тома Сисели пристигна при доктор Толедано, дипломиран кармолог, упълномощен да извършва КЖТ (Корекция на житейската траектория) и следователно платен от Здравната каса, в чакалнята вече имаше няколко пациенти. „

Ефектът на пеперудата важи за всички. Разсъждения от сорта – е какво като пусна една малка хартия на земята, нищо няма да стане... желаем или не - водят до глобални изменения. Дали една лоша постъпка ще доведе непременно до лош резултат или обратно?

Тома Сисели е застраховател. Оказва се, че един от клиентите му се занимава с недотам благородни занимания – притежава хасиенда за отглеждане на бикове, които убиват после на арената.

"– Но аз дори не знаех, че се занимава с кориди!

- Евтин довод. Ваше задължение е да се осведомите, за да разберете последиците и от най-нищожните си действия. Когато отидете в рая, не можете да кажете: „Не знаех за последствията от моите действия.“ ....

Няма да разказвам, че няма да ви е интересно, пък и ме чака огромна порция сладолед!
Картинката няма нищо общо, освен че се замислих дали конят изпитва някакво удоволствие от язденето? Или се измъчва и после ездачът ще трябва да търпи спад в кармичния си часовник...
:)))

Огън, следвай ме...

2011-09-12T15:38:00.000+03:00

Ей, че нервен ден днес!Има ток, няма ток. Изгасете компютрите, включете компютрите! Ел, не потропвай нервно с крак и не ритай разклонителя...Преди няколко дни ровех из къщи, за да търся гаранционната карта на поредния развален от мен уред и попаднах на една доста дебела тетрадка на майка ми, пълна с картички от България.

На тази картичка от София долу вляво е дядо ми. Бил е на гости на брат си, който е преподавал по това време в някакво пожарникарско училище. Предполагам, че става въпрос за това, но трябва да питам. Ех, че интересни времена са били! Дядо ми беше един от тези мъже, за които хора като мен четат по книгите. И се чудят после защо се срещат толкова рядко в реалния живот... Спасил е живота на баща си, когато всички са дали на заден ход и е нямало никаква надежда. Отгледал е и изучил сам всичките си братя и сестри в едни от най-трудните времена. Срещнал една русалка / баба ми де :))) / , която го примамила към водораслите...Имаше най-странните зелени очи, които съм виждала. Моите са само бледо тяхно подобие...и оффф...страшно много ми липсват.Странно е, че повечето от роднините ми в София се изнесоха отдавна в чужбина, а бургаският ми клан е закотвен здраво!После кажете, че морето не е мислещо същество с претенции!:)))

Минус ангел

2011-08-29T10:25:00.000+03:00

Място - Ада. Пейката под високото дърво до входа.
Игра - домино.
Действащи лица - Елцин, Ксеркс и Пиночет.
.....
- Пратихте ми Бурбулис – нападаше го военният. - Политиците ви не излизаха от кабинета ми. Нали ви казах, че първо трябва да се разстрелят комунистите.
- А сетне какво щеше да стане? - не издържа едно момиче и изпусна плочката си.
- Сетне не зная... - засече генералът. - По принцип нямах никакви други рецепти . Просто, когато нещо не върви, винаги трябва да се разстрелят комунистите и всичко си отива на мястото. Но цялата работа е там, че те свършват бързо и започват нови проблеми в икономиката. Тогава методът е друг.
- И какъв е тоя метод, разбираш ли? - полюбопитства Борис Николаевич.
- Да се разстреля още някой – усмихна се замечтано Пиночет. - И да се обясни, че всички проблеми са съществували заради него. В икономика като нашата, пазарните реформи се развиват само така. На всичко трябва да ви учи човек!
.....
*******

Не ми даде сърце да нарисувам Ксеркс с тениска и долнище на анцунг!

Ревю Зори.
Ревю Ламот.

Мен ме мързи, пък и съм до половината, щото бутах дивано-гардеробна смес, играх тенис и обиколих всички люлки и пързалки в Созопол...А снощи пях с Be Gays в Летния...

:)))

Ивон д'Арк

2011-08-24T15:26:00.004+03:00

Призрак неуловим броди из Европа.
Призракът на кравата Ивон.

Хората са толкова отчаяни, че призовават медиуми, дават награди, слагат любовни капани...но всичко е неуспешно.

Дали е въпрос на свободолюбив дух, неоснователен страх от немските кланици или просто бохемска нагласа...

Щрак!

За Лъвицата Тотенлихт

2011-08-12T07:13:00.009+03:00

Събрали се в една пустиня напълно неизвестните, ненадарени с кой знае какъв талант, удобно компенсиран от огромно и усмихнато самочувствие, арт-гамени Мик, Ел и Анджело. Силен и необясним копнеж да изобразят двуизмерно най-красивото дишащо земно създание, зачоплил с извити нокти и се материализирал в тримата по едно и също време / горе-долу когато всички се изненадаха публично, от липсата на измервателни уреди знаете къде, а Берлускони се спъна и падна театрално в близост до пазвата на надарена газела ... с разлика най-много от две-три гаврътвания на чашка домашна ракия /.

Казвам материализирал, защото Мик твърдеше, че пръв от нас е съзрял Образа нейде из пукнатините на Външната Катедрала, когато го алармирала простатата, а Анджело се кълнеше в баба си, че тя също е имала коси от виещи се дракони, предвидливо криеща ги от похотливи погледи под забрадката си...

Докато аз усърдно и прилежно рисувах, ония двамата пияници се деряха и огласяха дюните със следните слова:

Лъвица зашеметяваща, грива пак разтърсва,
сърцата капят, гащите разкъсва...

Сърцето ми се сви! Какви разкъсани гащи? Тия мъже – що за приказки редят над лагерните огньове....

Звездите отгоре ми се блещиха и това още повече ме вкисна. Бръкнах в джоба и извадих костите от бронтозавър, които безпогрешно показваха бъдещето ми в трудни и съдбовни за мен моменти. Замислих се за Предопределеността, Ориста, цената на захарта и омайния Образ, който ми се усмихваше от платното пред мен / 5 на 6 метра – да не мислите, че ме мързи... /

Подхвърлих ги нагоре, те се завъртяха в магичен пирует, Сириус отгоре се закашля и храссс – приземиха се точно върху пържолите на Мик, изписвайки следния текст:

Чуден дар ще получите таз нощ влажна
с индуктивно свързана плазма
атомно-емисионни спектрометри
мощни и надеждни тез уреди са веч
даже Сатаната ползва не два и три
за мисловна и метална сеч.

Ай, сега де! И преди ме глождиха съмнения, че съм тъпа и неука, но сега тази мисъл се нагнезди още по-удобно в главата ми.
Чух звук от раздиране и смаяна обърнах взор към предсмъртно стенещата рамка и смръщените вежди на създанието, излизащо от нея.

- Как се осмелявате да седите в мое присъствие, роби невежи ? Не вярвам на очите си, които ми казват, че и пържолите сте финализирали, а? Ти там..да ти...с къдравата физиономия. Не ме зяпай, ами мятай на жарта нови. Оня кльощавия и женската, дето ми се пули, да ми измият няколко фурми и оскубят оня фазан. Веднага! Стига сте се мотали!

Оттогава минаха много лета, но ние все още сме тук, приковани от обич голяма към нашата господарка.
Днес е нейният рожден ден, т.е. Денят в който тя премина от двуизмерно състояние в 5-D.

Честит Рожден Ден, Тотенлихт! Да си ни жива и здрава и отпусни малко юздите с високоалкохолен сок от амброзия!

Бииийп...в последния момент вятърът довя следното съобщение:

Лъв - жените лъвици са скромни, отстъпчиви и разбрани. Те са свободомислещи и също ви дават възможност да мислите свободно - можете да мислите кооолкото си искате, докато тя ви налага с камшик по изопнатите трицепси. Много обичат да слушат хубави неща за себе си, за своята красота и благ нрав. Критиките ги раздразват и, ако си наумите да ги порицавате, гледайте преди това да включите домашният си любимец в програма за защита на свидетелите, в случай че не искате да ви го сервира с домати и ориз. Днешният ден за лъвиците ще бъде слънчев и прекрасен, противно на новините от метеорологичната служба.

Дежурен астролог и загрижен стопанин на котарак: Nostromo

Аз се мятам на черното муле и отивам в Долната земя. Ако Миднайта случайно не реши да ме обезкости след прочитането на този пост, а се е втурнала да прави осеметажна торта от еклери - пратете някой гарван да ме извести...

Самолетна терапия

2011-07-25T11:34:00.000+03:00

- Мамоууу – жален гласец с натъртване на „оу“-то - болен съм! Всичко ме боли...

Летният вирус беше справедлив и подкара наред без да щади никого.
За седмица пробвах всичко – ракия с мед, водка със сельодка, даже таратор с мастика...
Реших, че имаме нужда от по-ексцентрично лекарство и понеже всички мъже ужасно обичат разни там джаджи, копчета и лостчета, приложих им следната самолетна терапия:

...ми пречеше ми. :)))

Ако Летище Бургас благоволи да вложи малко старание, този самолетен гробищен парк ще придобие съвсем приличен вид. Достатъчно е да се излъскат малко самолетите, да се асфалтира площадката (...изгонят змиите!) и да се сложат табели с информация за самолета – параметри, история и прочие данни.

И тогава ... както е пеел Червеният барон:
„Самолет номер пет
давай газ за Бургаззз! „ ;)

:)))

"18%сиво" - Захари Карабашлиев

2011-07-15T09:39:00.000+03:00

18%сиво.

Книга за нещата от живота.
Онези уж малки и незабележимите, които оставят есенция от нечий дъх, син проблясък и докосване.
Прекосяване на Америка с чувал марихуана в багажника, което всъщност е прекосяване на собствения му живот / на Зак, не на чувала :)))) /.

Това е от онези книги, които не ви налагат мнение и се хващате как несъзнателно се усмихвате или мръщите. Стилът е доста изчистен, на места циничен, но пък дава свобода на индивидуалната фантазия. :)

Щеше да е хубаво да има и снимки, но можете да ги видите в линка към сайта по-горе.

Скай, благодаря ти! :)))
Ти си истински извор на изненади, при това приятни...

Та както казва твоят приятел:
„Ако наистина вярваш в нещо, не би следвало да имаш проблем да го извикаш от площада до фонтаните на центъра в 12:30 по обяд, без да се притесняваш, че дюнерджията държи онзи, големия нож или че по същото време половината град + полицейския патрул ползват услугите му.„
...аз искам да извикам нещо много, много лично. Но първо ще имам търпението да те изчакам до фонтана и веднага щом кацнеш със совалката, ще те сюрпризирам с автетичен келтски любовен вик!

Едно сериозно ревю не мога да напиша, не знам как ме траете просто...
:)))

Thank you for the music

2011-07-13T12:09:00.000+03:00

По повод поканата от Блага. :)

Не знам що, но се сетих за нещо отдавнашно...
Може би бях достигнала възрастта, в която като черен дъжд нещо облива жълтото около устата и изведнъж ти просветва, че действителността не е само слънце и цветя, а има и куп лоши, тегави, безсмислено жестоки неща...
Та изправям се аз пред майка си и сериозно и заявявам, че не съм и благодарна за това, че ме е родила... предвид, че нито ме е питала дали искам, нито пък мястото до което ми дава достъп е нещо прекрасно и красиво. Светът е труден, жесток и брутален, та ето защо родителите би било да са длъжни цял живот на децата си, а не обратното.

След всички философски разсъждения, които би могъл да роди един раздразнен детски ум, завърших, че от друга страна няма думи да кажа какво изпитвам ( думата благодарност ми изглежда твърде слаба :))) ) за всички нейни грижи, обич и внимание.

Сега, след като се уверихте, че съм била проклета още от далечни и приказни времена, а и с течение на времето не забелязвам никакви проблясъци на помъдряване, реших най- официално да отправя благодарности към неизвестния виновник / тук възниква гореща божествена борба между Зевс, Озирис и Михаел Шумахер /, комуто дължа съществуването на любимите ми същества.

И специални благодарности на Спилбърг и Лукас!

И на всички МПС-та, които ми налитат - I will survive, ве!

:)))

I’ve been so lucky, I am the girl with golden hair
I wanna sing it out to everybody
What a joy, what a life, what a chance!

Thank you пикчъра!
:)))

Нещо като сън отмина

2011-07-12T14:42:00.000+03:00

Нахален и проникващ аромат на запечени с кашкавал миди във фурна и няколко изгладнели крясъка откъм вятъра...

Осем дни отпуск.

Висене по врати, попълване на документи, блъскане с ентусиазирани, силно гримирани майки, надменен / и усмихнат, забележете :))) / поглед на директорка, смел скок в дупка с пълзящи същества с неизяснен произход / не ми и трябваше/, ремонти с мирис на дървени стърготини и няколко откраднати часове на плажа, щастливо затънала в книгите ми.

Тада-та-дааммм....
Връщам се на работа и очаквателно поглеждам за заря в небето. Тц.
Куп хора с уморени погледи ми обясняват как всеки от тях ме замествал.

Ей, за малко да се оставя да ме заблудят и повярвам, че и аз върша нещо тук! :)

Предполагам, че се шегуват, но аз все пак с изпъчени гърди си фантазирам, как цели трима, четирима, ха - петима човека са се мъчели да запълват едно празно място.

Ми не е лесно да си илюзионист в цирк!

Тук готвя соса за мидите!

Щрак-картинки... :))))

"Наследникът от Калкута" или как се създава приключенски роман нейде из Сибир

2011-07-07T14:17:00.000+03:00

Все повече се убеждавам, че нещата никога не са такива каквито изглеждат.
Пък и от особено значение е източникът на информация. ;)

Роберт Щилмарк е геодезист в първите строителни групи след изследователите в тайгата и блатистата тундра отвъд полярния кръг.
Разказите му вечер край огъня постепенно запалват и другите. В.П.Василевски е счетоводител, който вдъхновен от приключенските истории, създава група ентусиасти, които преписват романа от малките листчета пощенска хартия, които използва първоначално авторът.
Украсен с рисунки, подвързан със синьо платно в три тома, романа обикаля студената тайга от раница в раница.
След като се завръща в цивилизацията, книгата вече придобива завършен вид след обработка, включваща уточняване на дати, георгафски и етнографски подробности.

Прочетох третото издание на книгата от 1982г., но ровейки се в библиотеката на баткейшъна с мъка осъзнах, че пак ми е свил по-старото издание / първото от 1960 / с по-хубавите картинки! Липсват му първите няколко страници, най-самоотвержено преписани и нарисувани от майка ми, което за мен прави книгата безценна.

Така...това по-горното беше да хвърля лека изумрудена светлина на предговора на третото издание, писано през соц-времето, като ви спестих доста комсомолски лафове, знамена и прегръдки...Предполагам цензурата е била по комунистически жестока, но въпреки това книгата си е приказна.
Леко потръпване усетих, четейки биографията му в нета. В уикипедната действителност Щилмарк е бил наистина забележителен човек с редица таланти - владеел е много езици, рисувал, пишел стихове, свирил на пиано. По време на ВСВ става помощник-командир на разузнавателна рота, но го раняват тежко и става преподавател по топография в пехотно училище.
Арестуват го за “клеветнически изказвания за съветската действителност” / ей това ми е много интересно да го узная в подробности :) / и е осъден на 10 години лишаване от свобода, като пет от тях прекарва в затвори, а после е изпратен в Сибир, за да участва в строителството на заполярната железопътна линия Салехард - Игарка – Норилск, където развлича останалите с разкази по произведенията на Дюма, Р.Л Стивънсън, Джек Лондон...
След това започва сам да съчинява приключенски истории. Един от бригадирите на криминалните затворници – Василевски се споразумява с Щилмарк да го освободи от тежка работа в замяна на това да го обяви за съавтор на книгата, ако някога тя бъде публикувана.
През 55-та Щилмарк е реабилитиран и се връща в Москва, Василевски го предупреждава, че ако публикува книгата без да фигурира името му като съавтор ще му изпрати наемен убиец...страхотия – направо книжен хорър!
„Книгата е публикувана от “Детгиз” през 1958 г. На обложката и има две имена : Р.А.Щилмарк и В.П.Василевски. Романът има огромен успех и от издателството предлагат да го преиздадат в по голям тираж. „

Обаче получения хонорар се вижда малко и Василевски подновява изнудването. На Щилмарк му писва и подава иск в съда...Бившите лагерници свидетелстват в негова защита...и през 1959г. излиза второто издание на романа само с името на Р.Щ.

Та такива родилни премеждия е имал този роман.

За самото съдържание няма какво да ви омайвам - книголюбците сигурно са я сдъфкали с кориците по време на ранния си юношески период, а останалите - ако имат желание за над 700 страници, пълни с пирати, леопарди, негри, индианци, мъките на Лойола и подлите йезуити, Гай Фокс, Галилей, Джакомо Грели, Бернардито Луис, срутване на пещери, излюпване на наследници и прочие...

:)))
Изчетох още четири книжки, ама тъй ме мързииии да пиша...

Празник!

2011-06-25T09:00:00.001+03:00

Странно е как бързо минават вековете, че даже спираш да ги броиш.
Но все пак празникът си е празник и трябва да се отбележи подобаващо!

...затова отивам да разкъсвам опаковки на тайнствени пакети и да духам свещички, като се стремя пушекът да отива в лицето на срещуположната на мен блажено усмихната жертва.
:)))

Ох, за малко да забравя тортата-мортата:

...която свих от тук
:)))))))

Червено-пурпурният излапвач

2011-06-21T11:41:00.005+03:00

Мрачните облаци и честите пресвятканията из небесните дрипи вещаеха буря. Опитах се на изкрещя на ония ленивци да приберат платната, но в същия миг силен тласък ме отправи право към бурето с рома, фраснах се челно и последното, което помня беше приятни огнени змии, пъплещи из вените ми... Силната буря явно беше разбила кораба ни на трески, защото не видях и следа от него. Лежах на ивицата, цялата омотана във водорасли, пяна и някаква слуз. Рискувах и я подуших. Йяякксс – бях изповръщала всяка безценна капка от изпития ром плюс стридите от оня ден, когато празнувахме рождения ден на боцмана.
Ушите ми леко свистяха, лявото око сълзеше, но успях да фиксирам изкълчени странни фигури, намиращи се на предпазливо разстояние от мен, които кряскаха нещо.
Защо все на мен!
Каква беше тази моя орисия да попадна на точно на тези войнствени, скачащи и леко потръцкващи туземци?
Слепоочието ми запулсира нервно, трябваше тозчас да измисля нещо, за да спася кожата си, но главата ми беше празна като хамбар напролет. Те се приближиха, а аз се сгърчих от спазъм / тъпите стриди! / и изсъсках...
Ония още повече се разврякаха радостни - „КетцалкоатЕл! КетцалкоатЕл!“ / в чист превод, както после разбрах – „Куцата, но атлетична Ел“ /и ме завлякоха в някакъв мръсен храм.

Не се съпротивлявах първо за да не се излагам, второ отдалеч усещах, че ухае на нещо вкусно, а както вече разбрахте и в деветте ми стомаха цареше непоносима за мен тишина.
Опитах се да се извия в ръцете на носещите ме и когато успях да си изкълча врата в посока на аромата, съзрях един млад загорял левент, опнат на един кол над пламъците. Гърчейки се успях да изритам един кош с царевица, който полетя към нещастния младеж и ...създадох първите в света пуканки!

Заредиха се първите мързеливи дни на моето властване над този кулинарно дезориентиран народ. На тезци нещастници изобщо не им хрумваше да си опържат картофки или да спретнат прилична салата от домати.
Само след двуседмичното ми управление , всички деца в местните училища, наречени калмекас вече умееха съвсем завидно да чоплят слънчогледови семки и да плюят в цел.
Вместо да изтръгват сърца, жреците се специализираха в издълбаването на тикви. Адски се забавляваха и поставяха горящи подобия на фалоси в тях.

Един мързелив ден, тъкмо се бях нахранила подобаващо и заслужено се изтегнах на една рогозка на върха на пирамидата, която ми служеше за нещо като резиденция, влезе главния жрец и измуча нещо. Аз махнах величествено с ръка. Жестът винаги даваше добър резултат / пък и не разбирах нищичко/.
Двама здравеняци от личната ми свита дръпнаха завесите и пред мен застана жена, притежаваща една от най-величествените осанки, които съм виждала при всичките ми скиторения из нашия жалък свят.
- Богиньо КетцалкоатЕл, жалка мошеничке! Какво си се проснала и разплула като варен морков, а мен ме изостави в онази джунгла да търся мидихлорините сама?!
- Света Костенурко на диска!- изхълцах и една пуканка мазно се залепи на носоглътката ми. - Скай, какво правиш тук?
Тя свъси красивите си вежди:
- Късно е. Преминах към Тъмната страна. Вече не готвя нищо, което не включва какао с цвета на тъмна нощ.
- Какви ги говориш? Ами еклери с жълт крем? Крем-карамел? Целувкиии... - ужасена възкликнах аз.
- Забрави! Нося ти подарък, в случай, че решиш да задгърбиш сегашния си охолен живот и искаш да поправиш щуротиите от миналото си, грешнице!
Тя ловко измъкна странен черен предмет иззад лявото ми ухо.
- Времеобръщател от най-висок клас. Виждаш ли това, което стърчи...не...не това...това на робът ти, който е щастлив че ме вижда...ето това лостче. Връткаш го и нагласяш за какъв период искаш да се върнеш назад. Съвсем просто е и дори блондинка като теб /ох, не очаквах да си станала още по- руса.../ ще може да се справи без проблем. Сбогом или по-точно довиждане. Очаквам да избереш момента, в който ме заряза сама в оня гъсталак с разгонените примати....и...за твое сведение – вече съм СКАЙУОКЪР.

Тя се врътна с вдигната брадичка и царствено изчезна... само благоуханието и все още блажената усмивка на десният ми роб напомняше за нейното посещение.

Едва успях да поема глътка свеж въздух / с лек примес на загорял боб / и завесите отново изстенаха морно.
- Здравей Ка-Ел! Аз съм оракул Мил от династията Ена. - изчурулика една хубавица, след като се позиционира леко на изгравираните ми плочки и прибра крилата си три на три метра.
- Какво те води насам и защо ръсиш перушина на чистия ми под? - попитах аз, ръфайки резен диня и грозде, като се мъчех да придобия по-светски вид, бършейки се с ръкав.
- Видях в бъдещето ужасни неща! Проследих причинно-следствените нишки и те ме отведоха право при теб! Ти си виновна!
- Амачакайнеможтакаобвинява – задавих се аз и половината сок го изплюх на пода.
- Знаех, че няма да ми повярваш, невернице! Ето – в този съд има вълшебно мастило. Вземи лист хартия и перо!
Гледах да не споря много, затова взех мълчаливо перото в ръка и о, чудо – за три милисекунди сътворих това:

- Какъв е тоя грозник? - попитах невинно, продъвквайки три смокиноподобни сфери...

- Това е визуален магически арт израз на ужасно древно предсказание. Ще се появи Звяр, предизвикващ унищожение на тези земи. Апетитът му ще е тъй огромен, че ще изконсумира всичко до което се докопа...не схващаш ли още? ТИ СИ ТОЗИ ЗВЯР!
- Е, добре...като ви преча толкова, ще се махна! - казах аз и взех в ръка Времеобръщателя. - И без това доста се заседях тук. Толкова интересни и вкусни места има по света!

От радост феята-оракул направи един пирует, извади изпод крилото си една китара и ми изпя тази песен, която ще споделя с вас, защото знам, че безрезервно вярвате на всяка една моя дума.

:)))))))

Обсадата на Гибралтар с леки превалявания

2011-06-08T10:33:00.002+03:00

С голямо внимание следях движенията на неприятелските артилеристи и в минутата, когато те запалиха фитила на тяхното оръдие, изкомандвах: „Огън!“ двете гранати се срещнаха насред пътя, блъснаха се със страшна сила и стана нещо небивало. Неприятелската граната с такава стремителност отлетя назад, че смаза не само главата на артилериста, който я беше изгърмял, но откъсна главите още на шестнайсет войници, които бягаха към африканския бряг. След това гранатата отиде по-нататък и изполоми мачтите на три кораба в пристанището. Най-сетне тая страшна граната прехвърли двеста километра навътре в страната, проби покрива на една къщурка и изби едничкия зъб на една бабичка, която тъкмо в туй време спеше на гръб с отворена уста. Самата граната заседна в гърлото на бабичката. След няколко минути се върна нейният мъж и се опита да извади гранатата, но не успя. Тогава му текна щастлива мисъл: да натика с чук гранатата в стомаха на жена си. Грабна бързо един дървен чук и свърши тази работа. След някое и друго време гранатата излезе навън по най-естествен път.

Исках да кажа да внимавате с употребата на разни оръжия докато ме няма, както и да не хъркате с отворени усти.
Изчезвам вдън гори тилилейски да правя анализ на дървесината.
Нали съм разсеяна, ако някое нахално блато реши да ме погълне, винаги има начин да се справя с проблема! За какво са ми тия дълги коси, а?

Усмихнати и слънчеви дни с леки превалявания!
:)))))

Приказки по дупе

2011-06-02T10:03:00.002+03:00

Рядко намирам илюстрации към детски книжки, които да ме впечатлят.

Но... за радостта на татковците се е погрижил руският художник с интересното име В.Нечитайло.

Виждате как се е разгорещила любимата на цар Дроздобрад:

Перфектните форми на малката русалка, докато шпионира неидентифицирани кораби със съмнителен екипаж:

Царят - нудист по чорапки с дантела:

И после - нелепи обвинения, че АЗ съм имала афинитет към дупетата.
Хайде, моля ви се...
:))))

Угощения, рождени дни и детска радост

2011-06-01T11:00:00.001+03:00

Графство Режицата - Долен Съсекс - Тронна зала.

Ел:
Таз девойка чернокъдра
ме радва повече от всичко
Царска трапеза ще приготвим.
Да действаме! Преглъщането плахо
със своите обувки от олово
ни води към забавяне, а то пък
със хода си на охлюв ни отвежда
до сигурен провал. И затова
готвачо Зевсов, кралски дегустатор,
Бързина и Финес ми дай!

Следва кратък драматичен оглед на трапезата.

- О, Боже! Вилиците къде са?

Кралския готвач:
- Заровени в градината видях ги.

Ел:
- С очите ли си туй видя?

Кралски готвач:
- Свещеникът Ламотски ги погреба,
но точно где - не знам да си призная.

Ел:
- Нима? Изглежда мил и весел тая сутрин -
когато той игриво поздравява,
пакостливо нещо си е наумил.
Ей, богу, на света не зная друг,
тъй способен да укрива свойте намерения.

Ирония, влиза царствено, разтръсквайки буйна грива:

- Кажете ми вий всички,
тук събрани
какво заслужили са тез, които
с магии пъклени и зли вълшебства
са искали снагата моя да удебелят?
И с черни чарове са надделели
над силата на моя апетит.

Ел:
- Безкрайната любов, която храня
към Ваша светлост, ме подтиква първа
сред всички да отсъдя строго.
Виновните, които и да са:
те заслужават бой с камшик, миледи!

Свещеник Ламотски:

- Поспрете, дами! Ел, вий твърде обидно
се изказахте пред мене.
За какъв дявол от очите ваши,
аз посудата скрих в градината?
Велика господарке, като идвах
от Мордор за тържеството тук,
ми бяха връчени едни мъфини
от Саурон Премъдри за вас.
Но по пътя огладнях, признавам
и в душевни мъки страшни,
на храната ваша аз посегнах.
Съгреших!
Нека дверите на ада се разтворят
и погълнат вашия слуга неверен.
Цербер нека за гащите ме хване и топне
дълбоко в стиксовите води черни.

Ирония:
- Сега свещенико Ламотски
пред боговете олимпийски
обет тържествен дайте
че друг път моите мъфини
няма да ядете!
И да сядаме на трапезата, за Бога,
че треперят ми нозете!

Честит Рожден Ден, мила Идка!
Страшно се радвам, че те познавам и правиш живота ми по-цветен!
Да си ми жива и здрава!

Ииии - честит празник на всички, които се чувстват хлапета като мен!
Да сте здрави и непослушни!
Че иначе надежда всяка оставете, призраци да ви споходят в мъглата сива на нощта.

:))))

Морско

2011-05-26T11:13:00.001+03:00

Напоследък съвсем се вкиснах и нямам нито време, нито настроение да пиша и да рисувам.
За тези, които също нямат време и желание за блоговете си, визирам Мад и Миленка - поздрав в картинки / това щото съм лоша и знам, че сте далеч от морето...:))))) /

Главата ми пуши, а утре такава треска ще ме тресе, че не ми се говори. Имах нужда / не точно само аз/ да се отпусна и поема свеж морски въздух, ухаещ на созополска канализация:

Не ми се включва в разни щафети, но най-близка до евентуалната моя ми се видя тази на Ламот.

Насъбрала съм един куп / опитах нещо в стил Ешер, но не можах да събера всички на снимката :)) / и въпреки твърденията на Ностромо, че ще ги финализирам за има-няма час, предполагам и силно се надявам да ми отнемат поне няколко седмици в хамака (пак послъгвам, защото работата по шхуната мен чака, ама ей така - да завиждате):

Толкова от мен.
Приятни слънчеви, усмихнати дни!
:))))

Старецът, Ел и морето

2011-05-16T13:49:00.001+03:00

Страхотна творба на Александър Петров по едноименната повест на Хемингуей:

„Представи си какво щеше да бъде, ако човек трябваше всеки ден да се опитва да убие луната — си помисли той. — Луната избягва. Но представи си, ако се налагаше човек всеки ден да се опитва да убие слънцето! Ние сме родени с късмет“

Харесва ми този старец. Може би, защото ценя упоритостта у мъжете.

Далеч по-безинтересна е тази кратка част от новелата "Ел и морето".

Защо ме примамваш с отблясъците по вълните? Искаш ли нещо от мен? Защо не мога да съществувам далеч от теб? Задушавам се и хриптя, като дракон без гориво.
Защо не караш да ходя боса? За да усещам по-добре топлия пясък между пръстите си? Ми разваля ми се маникюра! Егоистично и самодоволно море! Ето пак! Плискаш, хилиш се и заобляш камъчетата...
Но аз също съм нарцистична натура и исках да те питам нещо:
А ти, море? Мен? Обичаш ли ме?

Да не мислите, че нещо съм се размекнала?
Просто съм уморена и ми се ходи на плаж.
:))))

"Дванайсета нощ" - драма в няколко действия

2011-05-14T19:00:00.001+03:00

"Дванайсета нощ" - драма в няколко действия (...до изяждане на сладките) :)))))

Магьосник – Кулинар:
- Ай, ай, рицарю! Сега ти трябва чаша вино! Мисля, че не съм те виждал нито веднъж така проснат на земята.

The Knight Wish El:
- Разбира се, освен когато виното ме е просвало. Но струва ми се понякога, че не съм много по-духовита от който и да е било християнин или даже обикновен човек. Много телешко ям и това, изглежда, ми притъпява остроумието.
Магьосник – Кулинар:
-Без друго, от телешкото е.

The Knight Wish El:
- Ако бях сигурна, щях дори да се откажа от него. Утре си заминавам, сър Магьоснико.
Магьосник Кулинар:
- Pourquoi, мой рицарю?
The Knight Wish El:
- Какво значи, „pourquoi“? Да замина или не? Съжалявам, че не използвах времето си за учене на езици, вместо да го хабя по фехтовки, танци и борби на мечки с кучета! Ах, защо не се отдадох на изкуствата!

В този момент Магьосникът най-подло вади сребърен поднос със сладкиши, изпод наметалото си!

***Драматична пауза***

The Knight Wish El, въртейки орбитално очните ябълки:

Кураж, очи мои гладни!
Сладкишите са близо
и тази ваша плахост всява смут
в органите наши.
На своята стопанка
вий обещахте да го посветите
в тайнствата кулинарни.
Коляно свий пред масата,
мое тяло гладно.
За правото на твой главен консуматор
аз таз вилица ще извадя
и ще се бия на живот и смърт.

Слуга, разсеян и сънлив до безобразие, влиза в тронната зала.

Слуга:
- Вие луди ли сте или какво? Нима не притежавате нито разсъдък, нито възпитание, та крещите посред нощ като пияни кърпачи! Домът на моята господарка не е кръчма, за да ревете в него своите грубиянски песни, без дори да предприемете опит за омекотяване на гласовете си. Нямате ли чувство за такт, не знаете ли да спазвате рамките на приличието?.....Упссс, Господарке! Смирено моля за прошка.

The Knight Wish El:
- Ние чувство за такт имаме и си го спазваме. И изобщо марш през рамката на вратата!

***Отново пауза, разкъсвана от преглъщане и революционни действия в чревния такелаж на публиката***

Благодаря, Магьоснико!
Всички рицари, тролове и дракони в дома ми са изключително доволни!
:)))))

Ден на библиотекаря

2011-05-11T15:52:00.001+03:00

Roger Cruz

"Библиотекарят си пробиваше трескаво път из тъмните пътеки между дремещите рафтове с книги.

Покривите на града му принадлежаха. О, убийците и крадците също можеха да се възползват от тях, но той много, много отдавна бе открил, че комините, подпорите, водоливниците и ветропоказателите са удобна и по някакъв начин успокояваща алтернатива на улиците.

Или поне досега.

Беше му се сторило забавно и поучително да последва Стражата в „Сенките“, градска джунгла, която не представляваше никаква опасност за една сто и двайсет килограмова маймуна. Но кошмарът, който видя, докато се мяташе насам-натам над една тъмна улица, щеше — ако беше човек, — да го накара да се усъмни в собствените си очи.

Като маймуна той не изпитваше каквито и да било съмнения относно очите си и им вярваше винаги и безрезервно.

Точно в този момент той искаше незабавно да ги съсредоточи върху една книга, която може би съдържаше някакво обяснение. Намираше се в една секция, с която никой не се занимаваше в наши дни; книгите там не бяха точно магически. По пода обвинително се стелеше прах.

Прах със стъпки по него.

— Ууук? — каза Библиотекарят в топлия здрач.

Продължи предпазливо напред, съзнавайки с чувство за неизбежност, че стъпките като че имаха предвид същата посока.

Сви зад един ъгъл и ето. Секцията. Шкафът с книгите. Рафтът.

Празното място.

В мултивселената съществуват много ужасни гледки. Но по някакъв начин обаче за душа, настроена към деликатния ритъм на една библиотека, почти не съществува по-страшна гледка от дупката, където трябва да е една книга.

Някой беше откраднал книга. "

Във връзка с днешния празник и с риск от обезглавяване, горещо пожелавам на библиотекарите все повече празни дупки в рафтовете...

А на останалите - не забравяйте библиотечната полиция!
:)))

Сбогом на Старата Фрегата

2011-05-05T08:38:00.005+03:00

Все едно изгоря част от мен.

Имам толкова спомени за това място, че просто не ми се говори.
И съм сигурна, че не е работа на клошари, а някой има личен интерес.

Видео :(

Снимки - интернет.

Happy birthday Mr. Pratchett

2011-04-28T16:30:00.002+03:00

"Възрастта му беше неопределима. Но в цинизма и общата досада от света, която е един вид историческо мерило на личността, той беше на около седем хиляди години."

На днешната светла дата, освен че светът е станал по-красив и пленително-зашеметяващ с появата на Надинка (добре, че беше тя да ме светне...:*), се е сдобил и с един необикновен мислител-хуманист, който благородно е решил да дръпне завесата през замъглените очи на нещастното човечество и да му покаже светът, такъв какъвто е.
Какъв ли?
Плосък!

Той ни разкри очевидни истини: че гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш, а времето - наркотик, който в големи дози убива.

Каквото и да кажа все ще е малко, така че да се хванем за ръце, пипала и метли и да извикаме дружно:

Честит Рожден Ден, мистър Пратчет!

:)

Днес в негова чест ще си сложа пръстена с черепа, ще запаля свещника и камината, ще легна да ям , разлиствайки "Крадец на време", а крем-карамелът ще капе по страниците...
:)))

„Малкият Николá тръгва пак на училище“ - Госини & Семпе

2011-04-27T12:15:00.002+03:00

Бих искала и аз да мога като Скай да прочета „Малкият Николá“ в оригинал, но поради ограничените ми езикови възможности се насладих на бг-варианта.
Веднага щом научих, че ще издават „Малкият Николá тръгва пак на училище“ с оригиналните илюстрации на Жан – Жак Семпе, предприех директна атака към най-близката книжарница!

За тези, които подобно на мен са изтървали в детството си подобен шедьовър, могат да наваксат сега.

Книгите се разказват от името на главния герой -Никола, който с присъщата си детска чистота вижда и ни представя заобикалящият го свят по страшно забавен начин.

Госини е роден в Париж, но семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж в Буенос Айрес. Кариерата си започва в Ню Йорк.
Заедно с Жан-Жак Семпе замислят приключенията на малкия палавник Николá.
След това следва феноменалният успех на Астерикс, който Госини създава заедно с Албер Юдерзо.

Семпе също има интересна биография – изключен за лошо поведение от „Колеж модерн“ в Бордо, той сменя различни професии – момче за всичко при търговец за вино, ръководител в детски лагер, помощник в кантора. След като успява да продаде първата си рисунка на вестник, започва кариерата на „вестникарски карикатурист“.

В „Първи впечатления от последно прочетеното“ може да прочетете великолепното ревю на Стоян за „Малкият Никола“

Ето и част от „Малкият Николá тръгва пак на училище“ от последната глава, в която родителите са извикани в училище, за да видят как децата им работят в час:

„ - Всъщност – поясни учителката – аз им дадох да решат една малка задачка. Току-що написах условието на дъската...
- Тъкмо това гледах – каза таткото на Клотер, - не ми се вижда лесна задачката.
- Отговорът е 362 яйца. - обади се таткото на Алсест.
Тогава всички татковци и майки се обърнаха към таткото на Алсест, един дебел господин с много гуши. После таткото на Жоашен каза:
- Не искам да ви противореча, драги господине, но на пръв поглед ми се струва, че грешите...Позволете...
И той извади тефтерче от джоба си и написа нещо с химикалката си.
- Я да видим, я да видим...- упорстваше таткото на Жоашен. - Черните кокошки снасят на всеки четири минути...Има девет черни кокошки...
- 362 яйца – рече таткото на Алсест.
- 7420 – каза таткото на Жоашен.
- Не е вярно! 412 – обади се таткото на Мексан.
- Как стигате до този отговор? - попита таткото на Йод.
- По алгебричен път – отвърна таткото на Мексан.
- Какво? - скочи майката на Клотер. - Дават им алгебрични задачи? На техните години? Сега разбирам защо изостават.
Нищо подобно – възрази таткото на Алсест, - това е най-фасулската аритметична задача. Прави 362 яйца.“

Не знам колко са яйцата, но очите ми имат бръчици от смях...
:)))

Весели празници!

2011-04-22T14:43:00.004+03:00

Весели празници ви желая!

Исках да направя нещо по-нетрадиционно, но мисля, че щяха да ме омажат в жълтъци и пера и изгонят от собствената ми къща, затова не рискувах:

Няма да имам възможност да се завъртам наоколо, защото с Карл работим по нов проект.
:))))))

Арт неволи

2011-04-19T11:45:00.002+03:00

Винаги съм била изключително отзивчива към по-големия ми брат , гледайки да не скучае. Почти не мога да изброя всички добрини, които съм му сторила – крадях му биличките, изгубих половината от колекцията му картинки с колички от дъвки Турбо, разлепих / с титанични усилия / цветните стикерчета на кубчето му на Рубик, счупих капака на Финезията му, дори се потях да рисувам мустаци на снимките Брус Лий, които той старателно си мислеше, че е успял да скрие от мен.

Разбира се, той не разбира моята доброта и цял живот гледа всячески да ме тормози!
Ето примерно какво 6-килограмово чудо ми подари онзи ден:

Леонардо да Винчи - комплект в 2 тома - Йожен Мюнц

Върнах се свежа и отпочинала вчера след работа и се излегнах по гръб в любимата си поза, като подпрях първи том / разбирай не по-малко от 3 кила! / на свитите си колене.
След няколко вдишвания и издишвания, усетих леко затопляне и оформяне на коремните ми плочки... Скочих светкавично, защото с тази атлетична фигура просто не се трая от хубост и залегнах в поза „окоп“. Да, ама нивото на книгата идваше доста над нивото на очите ми, предизвиквайки леко парене и сълзене. Започнах да се въртя и да търся удобна позиция за телесата си и когато най-накрая успях да се нагнездя...вратата се отвори с гръм и трясък и в моята тиха и мрачна обител влетяха група мъже, крещящи, че умират от глад.

Това не е живот!

Отидох побесняла в кухнята, където ми е мястото и се разготвих... Понеже не мога да псувам вербално, а и ми се искаше да нарисувам нечия майка, седнах и си излях яда на майката на Дюрер, да ме прощава –но той ми е любимец и ще ми прости. А и тя ми прилича на веща в занаята и най-добре отговаряше на бунтарският дух, който ме бе обзел.

После що нямало известни жени-художнички, откривателки или учени!
Щото трябва да готвим, затова!
:)))

"Магнатите. 10 портрета" - Алекс Капус

2011-04-15T15:18:00.004+03:00

Предполагам, че има светът гъмжи от любопитковци като мен, които все искат да разберат как е станало това или онова.
Тази книга е тъкмо за тях.

Ей този синеок красавец Рудолф Линд, разглезен син на знатни граждани от Берн, е бил толкова разсеян / пък и бързал за лов или някое друго кръвожадно мъжко занимание /, че забравил да изключи някакъв чарк на машината във фабриката си и нещастната шоколадовата маса е била подложена на непрекъснато бъркане цели три дни и три нощи. В чудното понеделнишко утро Рудолф надникнал в казана и о, чудо – шоколадовата маса не приличала по нищо на познатия до този момент шоколад. Тя се изливала лесно във форми и се топяла с неповторим вкус в устата...

Карл Франц Бали е друг разсеян елемент – отишъл по служебни дела в Париж и обещал да купи ботинки на съпругата си. Но моля ви се, забравил да и вземе мярка...Като всеки разумен мъж, за да не го бият като се прибере – взел кардинално решение -и купил цели 12 чифта! Разбира се – някакви некачествени ще да са били, защото му се видели евтини. Та хрумнало му освен ластични тиранти, да вземе да произвежда и обувки...

Мечтите за собствено дете не се сбъдват и Анри Нестле влага всичките си усилия в подкрепа на борбата на съпругата си срещу непрекъснато увеличаващата се детска смъртност.
През 19-ти век в Европа, вследствие на урбанизацията и индустриализацията рязко се покачва детската смъртност. Повечето от децата умират от недохранване, некачествена храна и непречистена вода. В Мюнхен през 1870 година осемдесет и пет процента от починалите през първата година от живота си деца са хранени с изкуствена храна.
Нестле експериментира и разработва продукт, който донякъде успешно замества майчината кърма. Днес е най-големият хранителен концерн в света.

За другите ме мързи да пиша.
Ох, забравих да кажа за картинките!
Книжката съдържа портрети на десетте личности, а и чудесни снимки на рекламни плакати:

Много благодарско на Фроги! Тези изкушения долу са за нея, никой да не пипа!
Аз нарочно - щото знам, че тя шоколад не яде, че да има и за мен.
:)))

"Страта" - Тери Пратчет

2011-04-13T14:14:00.001+03:00

Двете с Midnight се хванахме за ръка, допряхме морни чела и решихме да напишем ревю за странна книга.

Midnight:

"...той - или тя (А'Туин) - е там, отдолу, под мините, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създател, който си нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи..."

Тери Пратчет, "Фантастична светлина"

Пратчетовата си девственост изгубих с "Еманципирана магия" и това завинаги ме влюби в творчеството му. "Страта" прочетох доста след като бях изчела всичко достъпно писано от него. познатите ми си имаха предпочитани книги и поредици от неговото (на Пратчет това) творчество и повечето клоняха към Света на диска. вероятно това беше причината да получа доста противоречиви преразкази за тази книжка, които малко ме разколебаха. започнах да я чета с много занижени очаквания, но всъщност книгата се оказа безкрайно интересна като начин на представяне, ужасно разочароваща като идея за това какво всъщност е Диска и.. и всъщност в един момент ми стана ясно, че съм подходила напълно грешно и първосигнално, подведена от това, което ми казаха другите. и бях впечатлена. от гениалния начин, по който Пратчет създава огледален образ на собственото си творение.

накратко за книгата:
хората са започнали да използват машини за поръчково създаване на планети, като хората, които ще се заселват там имат строгоспецифични изисквания и, като всеки един добър търговец, Кин (главната героиня), екипа и и фирмата като цяло, се стараят да ги изпълняват стриктно. като всеки истински творец обаче, рядко (или съвсем никак и никога) успяват да сдържат поривите си за дебелашки шеги с идните поколения, които ще се мандахерцат по тия планетки. и така до момента, в който Кин получава предложение (всъщност тя и представителите на други две извънземни раси), да намерят митичния Плосък свят. е, намират го и тук вече историята няма НИЩО ОБЩО с поредицата Светът на Дискъ (не, че в началото имаше де..).
мисълта ми е, книгата е великолепна сама за себе си. ако все пак се престрашите да я прочетете, се абстрахирайте от Света на Дискъ.

"И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават те. Това е бил единственият начин, по който сме могли да оцелеем. Хората винаги са си мечтали за обединен свят. Мислехме, че той ще е по-богат. Не беше. Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия. Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли."

Тери Пратчет, "Страта"
http://www.book.store.bg/p14952/strata-teri-pratchet.html

Ел / аз де :)))А това горе пак съм аз, но излязла изпод вълшебните пръстчета на Миднайт/:

Като малка исках да стана космически археолог. И през ум не ми беше минавала мисълта за планетарно инженерство.

Разбира се всеки изкуствено създаден свят не бива да страда, че е такъв.

В един свят трябва да съществуват достатъчно количество тайнствени отпечатъци в снежните планини, морски чудовища, порещи в съвършен бруст вълните на езера или мистични златни градове.

„ Ние строим светове, не просто оформяме планети. Това и роботите го могат. Ние строим светоте, на които човешкото въображение може да пусне котва. И не си правим майтап с това, като залагаме в тях смахнати вкаменелости.“

Но изкушенията са присъщи на човешката натура. Вследствие на това под близо километър пластове в земните недра се поставя скелет на плезиозавър. Чудовището държи плакат. И надписът на него гласи: „Спрете ядрените опити“.

Подобни находки ми напомниха за артефактите от „Последният ден на Сътворението“ на Йешке. „Флейтата на Св.Вит“ - т.е. фалосът на мъченика, предаван като реликва от манастир на манастир, след направени изследвания, се оказава, че материята не е от органичен или неорганичен произход, а е синтетична. И смайващо приличала на маркуч на противогазова маска, каквато носят пилотите на реактивните изтребители. Бойната колесница от Гибралтар, която се оказва джип от 1844 година...изобщо страхотия е това да имаш възможност да се разхождаш из времето и пространството...:)))

Кин Арад е на над двеста години в разцвета на силите си, родена на Земята / онази истинската / тя работи за голяма компания, занимаваща се със строене на светове. Получава предложение за пътешествие, което има за крайна цел откриването на плосък свят с форма на диск.

Прибавете към любопитството на Кин Арад, разрастнало се неимоверно след изкусителната заплаха: „Ела или цял живот ще се чудиш“, Марко Фарфарер – един четирирък кунг, който се мисли за човек, както и една шанда с: „интелигентно мечешко лице“, украсено от чифт огромни бивни, придаващ на изговора и чудесно фъфлене – Силвър, която е социолог, сравнителен историк, лингвист и пастир на месодайни животни.

„Някога са съществували Вретената: телепати, ама такива телепати, че не повече от хиляда от тях са можели да живеят по едно и също време на една и съща планета, заради мисловното статично електричество. А ние, човеците, сме си мислели, че имаме проблем с пренаселеността! Те оставили след себе си библиотеки и научна апаратура, а вече било известно, че могат да променят планетите според вкуса си...“

Книгата я определям по-скоро като фантастика, отколкото като фентъзи, затова не очаквайте нещо от духа на Ваймс и компания, които пък на мен са ми особено любими. Исках да кажа...и аз не знам...Миднайт го е написала по-разбираемо, пък и е дала обяснение що е туй "страта", щото мен откровено казано много ме мързи днес...
:)))

" Книга за гробището" - Нийл Геймън

2011-04-11T16:29:00.001+03:00

Геймън споделя, че вдъхновението за написването на тази книга идва от "Книга за джунглата" на Киплинг и от летните разходки с колело на неговият малък син Майкъл в гробището.

Съществува предсказание, че някой ден ще се роди дете, което ще върви по границата на света на живите и мъртвите, и което ще предизвика края на могъщ Орден.
Предреченото е причината Орденът да предприеме незабавни мерки, като да изпрати най-опасния от членовете си да унищожи детето.

Цялото му семейство е избито, но то успява да стигне в близкото старо гробище, чийто обитатели решават да го спасят от лапите на преследвача, като му разрешат да обитава гробището и да живее в техния свят.

Книгата може и да лежи на детския щанд, но пък някои от темите в нея будят доста размишления, изводите от които са недостъпни за мозъчните гънки на голяма маса съвременници:

"...На всяко гробище обаче оставят и парче неосветена земя, където заравят престъпници, самоубийци и друговерци.
- Значи хората, погребани в земята отвъд оградата, са лоши?
Сайлъс повдигна една съвършена вежда.
- Мммм, нищо подобно. Я да помисля, мина доста време, откакто не съм ходил натам, но не си спомням някой от погребаните да е особено зъл. Не забравяй, че в миналото са бесели хора дори за кражба на един шилинг. А и винаги се намират хора, които смятат, че живота им е толкова непоносим, че е най-добре да ускорят прехода си към друго ниво на съществуване."

Детето расте, заобиколено от грижовни създания и куп чудатости.
Прави надгробен камък с надпис на гроба на вещица,където никой не припарва, отвличат го таласъми, овладява изкуства като Сънобродене, Сливане, яздене на Божия хрътка, среща се с Гибелта

Много интересна ми беше пета глава – Танцът със Смъртта. Прочитайки заглавието първо се сетих за сцена от филма „Седмият печат“.

„Танцът на мъртвите представя универсалността на смъртта, напомня на хората, че всички са смъртни. Смъртта увлича в своя танц папи, императори, крале, наравно със селяни и скелети. Сюжетът е повлиян от шествието на Чумата – Черната Смърт., покосила Европа през 14 век.“

Само Сайлъс, който не се числеше нито към живите, нито към мъртвите не танцуваше. Интересен образ.

Не знам за вас, но аз много обичам да чета детски книжки.
Жалко, че в тази нямаше картинки!

:)))

"Потъването на Япония" - Сакьо Комацу

2011-04-05T16:46:00.002+03:00

"Потъването на Япония"- Сакьо Комацу - Издателство „Отечество“, София, 1983г.

Онодера е инженер, специалист по дълбоководните батискафи.
Той и група учени изследват дъното на Японската морска падина, за да съберат достатъчно данни, свързани с подозренията на професор Тадокоро за грандиозен катаклизъм, който превръща Япония в евентуална бъдеща Атлантида...
Трагедията, която очаква близо сто и десет милиона души / направих справка, щото съм неверница – през 73-та действително са били толкова, а сегашното население на Япония наброява над 127 милиона души / е огромна. Остават без дом, без бъдеще, разрушена е една от най-силните икономики. Светът трябва да намери място и да подслони толкова народ. Дали всички ще са толкова солидарни и как ще възприемат чуждото нещастие?

„В продължение на една година Японският архипелаг ще се скрие под водата...
Съобщението на японското правителство потресе целия свят, но обикновените японци реагираха на нега неочаквано спокойно. Впрочем по-правилно бе тяхното състояние да се нарече духовна опустошеност.
Нямаше случай, при който човек с вопли и стенания да изскочи на улицата. Хората слушаха обръщението на премиера към народа и лицата им постепенно изстиваха, като се превръщаха в нищо не изразяващи маски.“

Дали японците са толкова студени и безчувствени, колкото изглеждат? Аз не мисля така.

„Да, японците са свикнали с бедствията“ — помисли си Онодера и почувствува как очите му се пълнят със сълзи. Нещо го душеше в гърдите. Един немец, посетил някога Япония и станал свидетел на големия пожар в Едо, бе писал: „Хората, чиито къщи изгоряха до основи, дори за миг не се поддадоха на тъгата. Те бяха с ведри лица. Въпреки че още не беше догорял пожарът, те вече чукаха с чукове на строежа на новите си жилища…"

Е... имаше малко лозунги за мир и солидарност между народите, всъщност изобщо нелишени от логика:

„— Съветският съюз, Северна Корея, Китай… — каза един от членовете на комисията. — Нашите най-близки съседи, а не можем да се евакуираме там, както би ни се искало…
— Много отдавна трябваше да се погрижим за дружбата и културния обмен с тези страни! — силно възмутен удари с юмрук по масата един от членовете на Комисията, представител от опозиционната партия. — Япония още от епохата Мейджи правеше всичко възможно, за да ги превърне в свои врагове. Ту икономическа, ту военна агресия, ту бяхме на страната на привържениците на студената война, като предоставяхме своята територия за военни бази… В общи линии провеждахме типично империалистическа политика. Сами сме си виновни, сами подготвихме съдбата на Япония на азиатско сираче. Дори и в следвоенните години не се замисляхме да възпитаваме младежта в дух на дружба и търпимост към народите на Азия. Така и не преодоляхме своето чувство на превъзходство и високомерие спрямо тях. В интернационалното възприятие на японеца, страните на Азия напълно отсъствуват. Какво представляват съвременните японци? Предварително програмирани за интензивна икономическа дейност животни с огромна кесия, които с презрение гледат на бедните и „непрограмирани“ азиатци. Какво би могло да се очаква от тях, ако им бъде позволено да се преселят в техните страни? „

Книгата се чете леко, като се изключат неприсъщите за мен японски имена и често трябваше да се връщам, за да се сетя за кого ставаше дума.
Пък имаше и картинки:

Филми по книгата:

Най-хубавото е, че книгата я има в читанката:
"Потъването на Япония"

Толкова ми мрънкаха да я прочета, че чак като станаха тия реални ужасии се сетих за нея.
********
Все пак - надявам се този глобален катаклизъм да си остане само на хартия.

Кардинали, гилдии и сексуален апетит...

2011-03-31T13:11:00.002+03:00

Не знам какво толкова залитам по властолюбиви мъже с интелектуален заряд, или решаващо значение има големия, ясно очертан нос, но Ришельо ме беше поразил в древни времена, когато момчетата си правеха фунийки за стреляне от скъсани страници на некермани и четяха приключенски истории...

Както виждате от рисунките, тресе ме любовна вълна към него (и към времето, когато са яли предимно с пръсти и са отвличали жени през прозорци :)))) още от детските ми години, като пръски от нея леко се прехвърлиха и към Ветинари през последните години на моето съществуване...

Приликите са очевидни. Прекрасно изградена шпионска мрежа, властта се използва предимно за укрепване на държавата /респективно Анкх-Морпорк/ и чак след това за лични цели, желязна самодисциплина, забележителен интелект и лъхащ аристократизъм. (Ех, да имах и аз такъв нос!)

Благородници, че и отличници до мозъка на костите си: Хавлок Ветинари завършва с отличие Гилдията на убийците в Анкх-Морпорк, като това висше образование е традиционно за аристократичния елит. Кардинал Ришельо също не се е изложил – завършва с отличие граматика и философия в Наварския колеж в Париж, а после постъпил в Кралската Академия ( тук срещнах малко противоречива информация ), но прекъсва военното си обучение и се посвещава в духовен сан – на 21 години става епископ.

И двамата притежават достойна за възхита шпионска мрежа.
За 18-годишния период, в който управлявал (1624 - 1642) Ришельо разкрил повече заговори, отколкото всички свои предшественици взети заедно.
А Ветинари научаваше за събитията още преди да са се случили...:)))
Негова е и блестящата идея, че щом престъпността не може да бъде премахната, то най-добре за всички е тя да бъде организирана.

От него могат да се научат редица хватки, за съжаление неприложими в съвременните форми на общуване ( фейсбоклук или разни сини птички... :))) ):

"Лорд Ветинари се взираше с голямо внимание, защото от многогодишния си опит беше установил, че съсредоточеното слушане на събеседника обикновено го изважда от равновесие."

„А на среща като тази, когато Ветинари чуваше съветите на градските първенци, той слушаше особено съсредоточено, защото това, което хората казваха, беше онова, което те искаха да чуе. Затова Патрицият обръщаше огромно внимание на пространствата между думите. Там се намираха нещата, за които събеседниците му се надяваха той да не знае и за които не искаха той да научи. „

Кардиналът, освен остър поглед, притежава и колосално въображение:

„Намерете ми две думи, написани на хартия и аз ще измисля двеста причини да обеся техния автор! „

Не ми се е мяркала подобна обаятелна личност,подобни на горните две (изключая Берлускони, чийто чар и власт над жените е истинска загадка за мен, хахха), но държа очите си на четири и се взирам упорито в хоризонта.

Размисли за Нищото

2011-03-22T16:38:00.003+02:00

Дълго време се чудех, защо след като и аз като Скай съм надарена не само с три безкрайни крака, но и с пет гърди, всяка от които изстрелва ракети Земя-Земя / при мен е Марс-Земя / с ламотогъзно насочване, не съм облагодетелствана и с многопластоно нагънат мозък като нейния.
Неин коментар по предишната ми публикация хвърли светлина в пещерата!
Една от любимите й книги като малка е „Приказка без край“!
Аз гледам напълно субективно, защото първо гледах невероятния филм, а доста по-късно прочетох и книгата, която ми се видя много заплетена и сложна, с доста послания, размисли и препратки...
Ами ако наистина сме част от една безкрайна приказка. Ако Някой чете и наблюдава нашия живот така, както ние съпреживяваме приключенията на други герои?
И какво е Нищото? Каква е тази пустота и празнота?

Концепцията, че Нищото е празнината, която се ражда от нещастието на тези, които остават без надежди и мечти е показана по различен начин във филма и в книгата, посредством диалога между Гморк и Атрею / ама и аз как сериозно прозвучах / :

„- Глупаво момче!Фантазия няма граници!Това е светът на човешките възможности.Всяка част,всяко същество в нея, е част от надеждите и мечтите на хората./Гморк/
- Защо тогава Фантазия загива?/Атрею/
- Защото хората започват да се обезверяват и да забравят мечтите си."Нищото" е празнината,която остава и погубва, защото хората без мечти, са лесни за контролиране. А у когото е контролът-притежава властта! „

Ей това за контрола много ми хареса!
Почти си представих как манипулирам хора в костюми, затънали в Making Money / още не съм я чела, но горя от нетърпение../.

„— Питаш ме какво ще бъдеш там? Ами какво си тук? Какво представлявате всъщност вие, жителите на Фантазия? Съновидения сте вие, измислици на царството на поезията, образи от една приказка без край! Нима се смяташ за нещо реално, момчето ми? Е, добре, тук, в твоя свят, си такъв. Но щом преминеш през Нищото, ти няма да бъдеш вече това. Тогава ще станеш неузнаваем. Тогава ще бъдеш в друг свят. Там вече не приличате на себе си. Вие носите илюзии и заслепение в света на хората. Я познай, момчето ми, в какво ще се превърнат всички жители на този град на призраците, които скочиха в Нищото?
— Не знам — отговори едва-едва Атрею.
Те ще се превърнат в безумни идеи в главите на хората, ще събуждат страх там, където в действителност хората няма от какво да се боят, ще ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на гибел, ще им насаждат съмнения там, където няма причина за съмнения."

Аз прескочих до Фантазия и изкрънках един автограф лично от Атрею, специално за теб Скай:

"- Отвори ръце! – и тя постави в дланите му светлинката. - За какво мечтаеш?
- Не знам!
- Тогава няма да има вече Фантазия!
- Колко неща мога да си пожелая?
- Колкото поискаш и колкото повече са желанията, толкова по-великолепна ще е Фантазия. Опитай! Чудото е във вас, хората…"
:)))

Защо не спя в "Четири след полунощ"

2011-03-18T15:09:00.000+02:00

Вероятно помните как жената от видеокасетата в The Ring, разресвайки коси се взираше във вас, сякаш ви вижда...

Е, кучето от снимките, направени от полароида „Слънце 660“, подарен за рождения ден на Кевин също ви Гледа. Със злоба, гняв и ожесточение.
Независимо точно се какво снимаше, на фотосите излизаше винаги това черно създание. Движейки и приближавайки се опасно с всяка следваща снимка.
Ето това четох снощи, под светлината на облещената Луна.

От четирите новели най-много ми допаднаха „Ланголиерите“ и „Библиотечна полиция“ не за друго, ами не можех да се досетя какво точно ще се случи в следващия момент. :)

Обмислям отново да се запиша в някоя библиотека, обрасла с храсталаци, като разбира се... в никакъв случай няма да си връщам книгите навреме.
Да видим дали ще дръзне тоя ти ми библиотечен полицай да ми повиши тон...
:)))

По-свястно ревю, писано най-вероятно на трезва глава, може да видите тук, откъдето ще ви се разяснят и сюжетите.
Ако изобщо има друг човек на планетата, който не е чел „Четири след полунощ“, освен мен.

:)

Специални благодарности на тази, която ме въвлече в дебрите на библиотечните страсти!
:)))

Експлозията в Халифакс

2011-03-16T13:31:00.003+02:00

Във връзка с вчерашния откъс на взрива, причинен от вещицата, който стигнал чак до Халифакс.

За тия дето не са се усетили препратката:

До появата на атомната бомба, взривът на 6 декември 1917г. в Халифакс е станала най-силната експлозия, която човечеството познава.
Градът е почти сринат от взрив, причинен от сблъсъка на два кораба. Товарът на „Монблан“ е смъртоносно опасен: 10 т. пироксилин, 300 т тротил и 3000 т пикринова киселина.
Стоманено парче , тежащо около 100 кг от ребро на „Монблан“ било открито в гора на 12 мили разстояние от мястото на експлозията. Оръдие от бака било намерено с наполовина разтопено тяло на дъното на езерото Албро на миля от Дартмут.
Всички каменни сгради в Дартмут и Ричмънд били разрушени, мостовете рухнали, водонапорните кули и заводските комини се срутили, стотици дървена били изтръгнати от корен.

Когато корабът се запалил, това привлякло много хора, които искали да наблюдават това зрелище и се трупали по крайбрежните улици, покриви и хълмове.
Взривната вълна смачкала бронираният борд на крайцера „Хайфлайнер“ и убила повече от 20, ранила над 100 души от екипажа. Крайцерът „Найоб“ с водоизместване 11 000 тона бил изхвърлен на брега, като треска.
В продължение на цяла миля бреговете на Дартмут и Ричмънд били затрупани от шхуни, катери, влекачи и лодки. Трупове на хора и животни плавали във водата.

„По официални данни на канадския и американския печат в града били убити 1963 души, над 2 хиляди изчезнали безследно, ранени били 9 хиляди души, 500 души останали без зрение поради пръсналите се стъкла от прозорците, 25 хиляди останали без покрив. Действителният брой на жертвите бил значително по-голям. Един канадски вестник от това време съобщава: „Само фирмата на халифакския гробар Макхиливрей изработи 3200 надгробни надписа за три дни“. На разсъмване на 7 декември в Халифакс ударили студове и започнала снежна буря, а след едно денонощие откъм Атлантика връхлетял щорм — един от най-силните през последните 20 години. „

по материали от „Тайните на морските катастрофи“- Лев Скрягин

Ето и откъс от филма Shattered City: The Halifax Explosion (2003):

Толкова от мен.
Повече за бедствия, катастрофи,апокалипсис и особено за вещици няма да говоря!

Всъщност...започнах да чета паралелно "Библиотечна полиция" на Кинг и "Потъването на Япония" от Сакьо Комацу.
Т.е. не знам колко ще удържа.

"Добри поличби" - Тери Пратчет, Нийл Геймън.

2011-03-15T14:41:00.003+02:00

Имах известни опасения, защото при двама съавтори нали знаете – орташката работа не ми я хвали...
Забравете всякакви баналности, свързани с Армагедон, зловещите конници на Дюрер или физиономията на Грегъри Пек.
Няма как да ви разкажа сюжета (пародия на филма "The Omen"), дори да впрегна всичките си сили.

Не вярвах, че изпращането на кладата на невинна жена, ще ме разсмее, но убедете се сами:

„Една от причините за това може би е свързана с начина, по който е умряла Агнес Нътър, чиято смърт повече или по-малко отбелязва края на сериозната треска за лов на вещици в Англия. Виеща тълпа, докарана до върховен бяс от навика на тази жена да хойка интелигентно насам-натам и да цери хората, връхлетяла една априлска вечер в къщата й и я заварили как ги чака, облечена в палто.
— Забавихьте ся — рекла им тя. — Оть десетъ минути вече трябьвяше да горiа.
После станала и бавно закуцукала през внезапно смълчалата се навалица, излязла от къщата и се запътила към струпаната набързо на селския мегдан клада. Легендата твърди, че се изкачила непохватно по нея и обгърнала с ръце кола зад гърба си.
— Добъре да го въръжете — рекла тя на смаяния издирвач на вещици. А после, щом селяните заситнили към кладата, вдигнала хубавата си глава сред огненото сияние и рекла:
— Съберете се плътъно насам, добьри ми люде. Съберете се, дорде огнiат едвамъ не ви опърьля, зашътото казвамъ, че всьичьки трiабва да видятъ какъ умiра посьледънятя исьтиньска вещицъ въвъ Англиiа. Зашътото азъ съмъ вещицъ и затуй съмъ осъдена, ала не зънамъ какьво пресьтъпълениiе воiсьтина съмъ сврьшила. И затуi некъ моiата съмерть бъде поука за светътъ. Съберете се плътьно накупъ, вi казвамъ, и добьре запомьнете какъва е судьбата на ониiа, дето се бърькат в ръботи, детъ не гi разбиратъ.
А после очевидно се усмихнала, погледнала небето над селото и додала:
— И за тебъ се отнасiа, гiдi дърьтиi тъпако нiеденъ!
И след това странно богохулство дума не изрекла повече. Оставила се да й запушат устата и стояла величествено възправена, докато припалвали с факлите сухите дърва.
Тълпата се скупчила по-наблизо — един-двама се позамислили дали са сторили каквото трябва.
Трийсет секунди по-късно взрив помел селския мегдан, покосил де що има живот в долината и го видели чак в Халифакс. „

Представете си и Четиримата конници на Апокалипсиса: Смърт, Глад, Война / една мадама/ и Замърсяване / щото Чума вече не се връзва със съвременното виждане за бедствията/ като рокери на мощни летящи мотори, а не така:

Снощи докато бобът къкреше, а ароматът на току-що препечени наденички изпълваше кухнята, се настаних господарски на дървената маса и слушайки с едното ухо за някакъв сериен убиец, надрасках портрети на демона Кроули и ангела Азирафел, така както си ги представям - Кроули си е чист Стив Бушеми, а ангелът-антиквар на непълен работен ден ми напомняше Майкъл Болтън:

И малко мюзик, докато четете или просто зяпате:

:)))

Още едно ревю на Стоян в "Първи впечатления от последно прочетеното".
:)

Get Away from Me

2011-03-10T12:02:00.001+02:00

Сам Хокинс имаше непробиваема връхна дреха. Не смея да омаловажа качествата и като я категоризирам в по-конкретен вид облекло. Стрелите падаха от нея като дървени клечки зърнали Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото .

Иска ми се да имам такава наметка. Страшно ми се иска! Като се загърна с нея и всички зли думи, ласкателства и лицемерни изцепки да остават напълно неудовлетворени от външната страна.
За щастие лошите неща минават бързо, макар и осезателно. Подобно на стадо гладни гъсести крилечовки:

Всеки се разпищолил и хаби наред и китовете, и въглищата, и петрола, и озона, и дъждовните гори, и к'во ли не и за нас нищичко няма да остане! Ще трябва да ходим на Марс и не знам к'во си, за да не седим на тъмно и на мокро и въздухът да ни издиша.

Израстваш с книги за пирати, каубои, космонавти и тъй нататък и тъкмо си решил, че светът е пълен с невероятни неща, ти казват че всъщност е гъчкан с умрели китове, изсечени гори и радиоактивни отпадъци, дето после се моткат с милиони години.
Мен ако питате, човек хич не си струва да пораства голям.

За близките 24 часа съм изяла повече аналгин, отколкото хляб, мисля отново за трепанация и отстраняване на редица ненужни за мен органи в предната част на черепа, които освен болка, с друго не ме радват.
На всичкото и отгоре цитирам думите на малолетен Антихрист, да видим кой първо ще се усети.
:)

Тъгата в детските очи

2011-03-08T12:30:00.000+02:00

Той е вече на седемнайсет години и мога да го категоризирам като сираче. При живи родители.
Израстна пред очите ми и въпреки, че не съм му кръвна роднина, съм доста привързана към хлапето.
Никога не съм разбирана тези двойки, чийто брак се базира на запознанство от два-три месеца и „неочаквана“ бременност. Таткото ги заряза, когато детето беше на около пет годинки. Оттогава започна и заекването. Майката си намери друг и се премести при него, а сина си остави при родителите си. Така било по-добре за него, защото разбирате ли ... по-близо било училището и прочие причини. Не съм човек, който съди другите. Най-вероятно тя си има своите причини. Според родителите си тя много страдала.
Не знам.
Не виждам страдание в очите и.
Но виждам страдание в очите на детето и. Виждам как я гледа, сякаш останалите хора в стаята престават да съществуват за него.
Винаги съм била върла противничка на системното даване на децата на баби и дядовци. Не говоря за помощ, а за тази тръпка, с която някои чакат да настъпи събота и неделя и да ги „метнат“ или да се „отърват“ от хлапаците. И същите тези родители съвсем показно демонстират своята обич към поколението си, затрупвайки с техни снимки фейсбук, вестници, списания и изказвайки банални коментари от сорта „децата са всичко за мен“, „най-важното нещо са те“ ...
Мястото на децата, особено невръстните е при родителите.
Бабите и дядовците, с цялото ми уважение, не бива да изземват важни функции.
Могат да се радват, глезят или помагат. Но не системно.
Та искам да честитя днешния празник на онези майки, които имат торбички под очите.
Защото очите на техните деца са усмихнати.

:))))

Пиратите. Илюстрована история - Найджъл Которн

2011-03-07T11:53:00.000+02:00

Когато видях корицата на тази книга в книжарницата ме заля гореща вълна, краката ми любовно затрепериха и залитнах към лавицата с книги.
Не бях провокирана от намигването на черепа с кръстосани кости, просто си представих едно любимо пиратско лице, нямащо нищо общо с Морган, Дрейк или Л'Олоне.

Отначало ми тръгна трудно, дори леко скучно. Никога не съм си падала по много имена или цифри, събрани в една книга. Пък и предполагам, че на мъжката част ще са им по-интересни различните видове оръжия, кораби и начина на живот на пиратски кораби.

Доволна бях, че има достатъчно количество илюстрации, но ме издразни повторението на част от текста в черен, удебелен шрифт заемащ половин страница с черепа отгоре.
Оня ден мернах още една подобна.
Поне се убедих, че част от приключенията на капитан Блъд и Хогарт от "Хроника от Сарагоса", които бях чела като дете се базират на истински събития.

Относно мнението ми за пиратството, ще си позволя да метна един цитат от "Добри поличби", която чета в момента:
"Защото той доста харесваше хората. За един демон това е сериозен недостатък.
О, той се стараеше максимално да опропасти краткия им живот, нали това му беше работата, но нищичко от това, което измисляше, не можеше да се сравни по лошотия с измисленото от самите тях. Те като че ли притежаваха истинска дарба да измислят лошотии. Това някак си беше изначално вградено в плана. Те се раждаха в свят, проявяващ към тях враждебност по хиляди дребни начини, а после посвещаваха огромна част от енергията си, за да го направят още по-гаден. С годините на Кроули му ставаше все по-трудно да изнамери някое демонично дело, което да изпъкне на естествения фон на всеобщата гадост."

Отивам да дера гърло и да пия ром!
:)))

Ностромо в "Марсиански атаки"

2011-02-25T08:00:00.006+02:00

Нестихващия глад на Ел я измъчи и промени до неузнаваемост. Тя заряза отшелническия живот в лабораторията, събра армия лакоми марсианци и обра до шушка всички земни хранителни запаси, като ги складира на териториите си на Марс, които юридически погледнато си бяха нейна законна собственост.

Глад и мрак скова Земята.

Но Съпротивата не спеше!

Ностромо и Ламот измислиха план как да прекратят това безобразие – щяха да направят нейна двойничка, която да се вмъкне незабелязана до главния компютър Орак, който контролираше (както си ще) достъпа до складовете с храна. Кралица Скай прие да изпълни тази тежка и отговорна задача, но тъй като изненадващо беше натоварена с държавни дела, направи свой рус клонинг и го изпрати на космическия кораб при двамата смелчаци.

По време на пътуването откриха, че не са сами....Тайно в кораба се бе вмъкнала, също преобразена като Ел, не кой да е, а личност многопластова и сложноцветна:

А всичко, което бедният Ностромо искаше, бе малко радост и запалена свещичка на капачката на компот от малини.
Честит Рожден Ден на Блога, Ностромо!

Съжалявам, че отнех всичката храна и кулинарните блогове изпаднаха в забвение...
Съжалявам, че Звездев и Ути станаха водолази...
Но пък всички се вталихте благодарение на мен, нали?
...А ти още ли си дъвчеш колана?
:)))

Днес ще празнуваме тук...и по други места.

Обаждане

2011-02-21T15:30:00.001+02:00

Стоях си по средата на нищото.

Телефонът иззвъня.
- Ало?
- Би ли го направила пак, ако знаеше?
- Не знам. - отговорих. Бях искрена, но както винаги неориентирана. - Кой се обажда?
- Ти знаеш... - прошептя съвестта ми и затвори.

Така е, когато човек като посяга към чужди десерти.

Нищото се довлече оттук, а курабийките изчезнаха тук.

История с куче...без куче

2011-02-18T13:29:00.004+02:00

Имах си куче, даже две...
Бях писала веднъж за Неси, сивата ми вълчица... колко ми липсва...
Родителите и бяха огромни, застреляха ги, защото нападнали едно магаре и почнали да го ядат живо...аве – зверове!
И така – от едно малко и розово кълбо си я отгледахме. Детските ми спомени са леко замъглени от времето, но много ярко си спомням аромата и на кученце-бебе.
Беше куче за чудо и приказ. Умна, вярна, с характер. Не беше от тези, които се подмилкват на всеки срещнат, но беше дружелюбна към познатите ни. С две думи – понасяше ги. А нас – семейството и, обожаваше.
От тогавашната милиция идваха на няколко пъти да я искат за разплод. Молиха се неколкократно и накрая нашите склониха...Отидоха да я видят нея и кученцата, а милиционерът им казал: „Не! Не влизайте вътре при нея, много е зла и не дава на никой да припари до кученцата. Майка ми естествено се изсмяла и влязла със замах. Неси просто пощуряла от радост...:)))
Задържахме едно от кученцата – кръстихме го Вихър. Беше палав, вечно усмихнат пакостник.
Не помня откъде, но ни подариха и една сибирска лайка – Северина.
Имаме вила много близо до града и цяло лято се мотахме на плажа и из гората.
Имах страхотно детство.
Едно на милиард!
Не само заради четириногите, морският въздух, космическия кораб, който си направихме на крушата и любимата ми банда с братовчедите...просто щастието бликаше от мен! :)))
Не мога да опиша всичките си „приключения“ и вълнения, няма да ми стигне мястото...
Един мерзавец, който беше влязал да краде слънчоглед и който Неси прогони, подхвърли отрова в двора ни. Северина беше още малка и умря в мъки. Неси оцеля. С цената на много мъки...гледахме я като малко дете.
Както и да е.
Като се сетя за тези хубави дни, пред мен изниква едно любимо лице, което за жалост скоро не съм виждала.
На моя брат-близнак. Е, хубаво де – братовчеда, с когото израстнахме заедно, който тормозех, че съм цели шест месеца по-голяма от него и затова трябва да ме слуша, който ме следваше и с ентусиазъм изпълняваше всеки мой детски каприз.

Честит Рожден Ден, Ники!
Ех, че хубав ден е днес!

Столчето, на което са котенцата съм го правила с ей тия две леви ръце! По трудово!
И още е живо това столче!
Аз съм най-добрият дърводелец във Вселената!

На лов за вещици

2011-02-17T13:01:00.003+02:00

Наскоро гледах едно наивно филмче, доста объркано откъм идейни послания. Докато обвиняваха църквата, като институция сееща смърт в името господне, изведнъж натресоха тоя демон с хилави крилца и наблегнаха на нуждата от светена вода…
Но да оставим настрана фантасмагориите, светът е достатъчно откачен.
Колкото и да е била побъркана и жестока епохата, имало е и хора с мозък и човещина.

Фридрих фон Шпее е бил йезуитски свещеник, който е трябвало да изслушва хората, обвинени в магьосничество.
През 1631 година публикува „Cautio Criminalis” (“Предупреждение за обвинителите“), където разкрива ужасите и терора над невинни хора и възроптава срещу тези организирани от църквата и държавата мъчения и убийства. Преди да успеят да го спипат и накажат, той взема, че умира от чума. Заради грижите, които е полагал за болните от страшната болест.

Ето откъси от книгата, където с хаплив език съвсем обективно излага цялата порочна система:

„Невероятно популярни сред нас, германците и особено (срамувам се да го призная) сред католиците, са суеверията, завистта, злословията, клеветите, инсинуациите и други подобни, които тъй като нито се наказват, нито се опровергават, пораждат съмнения в магьосничество. Вече не Бог или природата, а вещиците са отговорни за всичко.
Поради това и всички вдигат шум и искат магистратите да разследват вещиците, които единствено народните сплетни са направили толкова многобройни.
....
Специален следовател е изпратен при другите съдии, които все още протакат и се боят да се замесят в тази несигурна материя. Каквато и некомпетентност и арогантност да приложи той при тези разследвания, те се възприемат като жажда за справедливост. Освен това неговата жажда за справедливост е наточена от надеждите за печалба – особено когато е някой беден и алчен агент с голямо семейство, който получава като заплата толкова много крони за всяка изгорена вещица, без да се броят инцидентните възнаграждения и другите пари, които следователят има право на воля да изисква от хората, които призовава.
Ако бълнуванията на някой луд или пък зловреден и необоснован слух (защото доказателства за скандала не са необходими) насочва към някоя безпомощна старица, тя първа ще пострада .
И все пак, за да се избегне впечатлението, че тя е обвинена само въз основа на слухове и без други доказателства, презумпция за виновност се придобива чрез следствената дилема: тя или е водила зъл и непристоен живот, или пък е живяла добре и смирено. Ако е живяла непристойно, значи е виновна. От друга страна, ако е водила праведен живот, това е също толкова осъдително: защото вещиците се преструват и се опитват да изглеждат особено добродетелни.
И така старата жена бива хвърлена в затвора. Ново доказателство се ражда от следващата дилема: тя се страхува или тя не се страхува. Ако се страхува (защото е чула за ужасните мъчения, които се използват срещу вещиците), това е сигурно доказателство, защото съвестта я мъчи. Ако не показва страх (защото е убедена в своята невинност), това също е доказателство, защото на вещиците е характерно да се преструват на невинни и да се държат дръзко.

.... продължава в същия дух.
Цитатът е от „Свят, населен с демони“-

Човечеството бива обладавано периодично от безумства, зверства над собствения си биологичен вид. Това е жестокост, които не мога да проумея.
Започвам да се чудя какво ли още ни очаква.

Алкохолен блус

2011-02-14T12:23:00.000+02:00

Не пия алкохол, освен ако не се броят няколко напивания с бира, благодарение на чара на две блогърки. Те си знаят – нека се тресат от угризения :)))
Поради голямото разнообразие на всякакъв вид алкохол у дома, близвам понякога червено вино за плам в очите, дето се вика...

А иначе, сърцето ми от камък е...даже и прякор имах в училище – един леден такъв...какво съм виновна – никой не ми приличаше на капитан Блъд.

Не умея да кажа "обичам те". Не успявам дори да го покажа.
Не само мъжете обичат мълчаливо.
Знам само, че искам да го изкрещя. Само, че не мога.

А съм толкова безумно щастлива, че те има!

Snow White - Kick Ass

2011-02-11T15:37:00.001+02:00

Готвят се нови две екранизации на Снежанка.
Едната е с работно заглавие: „Братя Грим: Снежанка“ с Джулия Робъртс в ролята злата кралица и другият проект с далеч по-интригуващото заглавие: „Снежанка и ловецът“, респективно с Чарлийз Терон като вбесената самовлюбена особа.
Сюжетът обещава да е доста раздвижен, с доста насилие и развети знамена:

...След като злата мащеха убива краля и вкарва кралството в поредица нещастия, Снежанка се свързва със седем джуджета - юнаци и побойници, за да успее с тяхна помощ да си възвърне трона, принадлежащ й по право.

На мен лично ми беше омръзнало да гледам как бедното дете прислужва на седморката, как го тровят с ябълки, гребени и пристягат с колани.
Почти си представям как чернокосата хубавица с арбалет в ръка атакува вражеските порти, заобиколена от надъхани джуджета в ризници и мечове.
В ролята на ловеца с добро сърце, преминал към съпротивата, се надявам да видим нещо в този дух:

Накрая Снежанка влетява задъхана при кралицата и казва:
- Не дойдох да спася Ловеца от вас, а да спася вас от него.

Двете се прегръщат, чупят огледалото и разкарват джуджетата и Рамбо в мините да им копаят злато и диаманти.

Картинката е от тук, повече инфо - тук.
:)))

"Изумителният Морис и неговите образовани гризачи" - Тери Пратчет

2011-02-08T15:29:00.004+02:00

Дълго време гледах тази книжка, набутана и свита между другите пратчетовски в книжарницата, но не знам дали заради по-тъмната си и различна корица, или заради нещо друго я отбягвах. А и заглавието нещо не ме грабваше.
Изгълтах я обаче на един дъх. Толкова бързо, че даже корицата ми не се разпадна!
Изданието ми е миниатюрно, с дребен шрифт и адски удобно, когато едната ти ръка е заета с нещо друго, било то да бъркаш загоряла манджа или да строиш застрашително високи кули от кубчета...

Историята е следната: В резултат на някакъв изхвърлен боклук / разбирай – неконтролируеми магии / от Невидимият Университет, група плъхове и котаракът Морис изведнъж придобиват разум, започват да говорят, да мислят, четат...Правят комбина с момче, свирещо на свирка и разиграват Спасяването на Града от Вълшебния свирач. Планът им действа безотказно...поне докато не попадат в Кански Мекиц.
Ето тук може да прочетете повече за трудностите да имаш „мислеща глава“, която непрекъснато си задава въпроси. Кои сме ние / плъховете /, как сме се появили, нима наистина съществува всемогъщ Голям Плъх под Земята и такъв който ги отвежда в отвъдното.

Страшно ми хареса когато котаракът Морис даде на Смърт / няма Голяма котка в небето да знаете! / един от животите си, за да спаси един плъхок и попита дали ще си спомня за това, защото ще му бъде страшно неудобно...:)))

Една от най-запомнящите се, а и вършещи най-много работа, беше кметската щерка Злобина. Живееща в свят на приказки. Невероятно забавен образ и в същотото време, караща те да се замисляш над границите на приказното и реалното. Нима всеки от нас не живее в собствената си приказка?
За Пратчет трудно се говори, а ако седна да цитирам всичко, което ми хареса, значи да препиша книгата.
Все по традиция пак ето някои откъси, които / поне мен / биха ме запалили :

Баба ми и пралеля ми бяха много прочути авторки на приказки, да знаеш – най-после се обади Злобина с отънял гласец. - Агонизия и Душевадия Грим.

...ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.
— А ако приказката ти не става?
— Сменяш я, докато не намериш такава, дето ще става.
— Звучи тъпо.
— Ха, виж го ти него! Ти си само едно лице в чужда сянка...

- Трябва да има таен проход. - процеди Злобина. - Иначе няма смисъл. - Тя щракна с пръсти. - Разбира се! Действаме погрешно! Всеки знае, че таен проход никога не се открива с търсене! Тайният ключ се задейства, като изгубиш надежда и се подпреш небрежно на стената!

Злобина се подпря на стената с неописуемо безгрижие. Нищо не изщрака. В пода не се отмести плоскост.

- Вероятно сбърках мястото. - поясни тя. - Просто ще облегна невинно ръка на тази закачалка за дрехи.
Внезапното отваряне на врата в стената напълно се провали.
Разбира се, друго си е да има един богато украсен свещник – поядоса се Злобина. - Изключително надеждна ръчка за тайни проходи. Всеки любител на приключения знае за това.

Той си проправяше път с нокти и зъби, докато плъховете се разпръснаха, и видя как спускат ръмжащото куче в ринга. То захапа един плъх, разтръска го яростно и захвърли във въздуха осакатеното телце.
Плъховете хукнаха напосоки.
- Идиоти! - изкрещя Свинскибут. - Действайте заедно! Може да сдъвкате тоя тюфлек до кокал!
Ревът на тълпата секна.
Кучето събра очи към Свинскибут. Опитваше се да мисли. Плъхът бе проговорил. Само хората говорят. И не миришеше както трябва. Плъховете вонят на паника. Този обаче не.

- Добре, де - настоя плъхът - когато се събудиш, къде отива онова сънуващото в теб? Когато умреш, къде отива онова нещо, дето е вътре в тебе?
- Кое, зеленото мехуресто нещо ли?
- Не! Онова дето е зад ушите ти!
- Имаш предвид розовосивкавото нещо ли?
- Не бе! Невидимото нещо!
- Отде да знам? Никога не съм виждал невидимото нещо!

Клауза 19-Б - „Никой няма право да нарича котките с глупави имена, освен ако не възнамерява незабавно да им даде храна“

Тази клауза така ми хареса, че ми иде да я перифразирам:
„Никой няма право да нарича Ел с глупави имена, освен ако не възнамерява незабавно да и даде храна.“
Сега надявам се, разбирате колко ми е трудно да надничам в кулинарни блогове.
:)))

И винаги ще си остана една от тези, които облягайки се небрежно на стената, очакват някое тайнствено царство да отвори гостоприемно двери.
И ще съм права в очакванията си!
:)))

Съновидения

2011-02-02T14:14:00.000+02:00

Свършиха веселите ми еротични сънища с гонещи ме, куцащи циклопи.
Пак руини, стенещи гласове на невидими същества, които никога не бих желала да видя. Създания, стаени в мрака... Понякога сънувам толкова реалистично, че се чудя кога съм будна и кога не съм. Или може би влизам от сън в сън.
Чудя се дали избледняващите отпечатъци от пръсти по мен са мое дело.
Нима имам толкова дълги и странно изкривени пръсти?

Един бегъл поглед към творчеството на двама много талантливи художници ще ви илюстрира какво имам предвид.

Един невероятно талантлив младеж: Erlend Mork

Въздействащият Zdzislaw Beksinski:

Още инфо и картинки -интернет.

Искам си циклопите!

:)))

Желания на макс

2011-01-27T10:54:00.000+02:00

Казват, че приятел е този, с когото и мълчанието е приятно. Този, който те разбира дори когато ти не се разбираш. И го прави по правилния начин.
Понякога имам чувството, че говоря на честота, която не всички приемат. Оказва се, че не е така...

Изненадана съм и щастлива, че открих приятели. Виртуални, загадъчни, всеки уж скрит зад някаква маска, но разкриващ се в това, което споделя.

Не знам какво да напиша, освен че днес летя и се чувствам страшно щастлива, затова ще го изразя с песен:

"Звездни дневници" - Станислав Лем

2011-01-26T13:38:00.000+02:00

Долният текст да се чете само от тези, който не са чели книгата.
Ако изобщо има такива. :)))

Каквото и да кажа за този книга все ще е малко.
До скоро бях сред тези, на които им завиждаха, че им предстои удоволствие от най-висша степен, а именно - да се запознаят с приключенията на Ийон Тихи.
Вече аз ще завиждам. :)
Не бях чела много от него - "Фиаско", "Соларис" и съвсем наскоро "Облакът на Магелан", както и публикациите в списание "Космос" от "Непобедимият".
Не съм и предполагала за сходството между Станислав Лем и Тери Пратчет. Както казва Ламот - "Пратчет за фентъзито е това, което Лем е за фантастиката – двамата много си приличат."

Следните два кратки откъса може и да ви убедят:

"Все още е август. След обяд долетях до станцията. Намира се на малка, съвсем пуста планета. Сградата е като мъртва, наоколо ни жива душа. Взех една кофичка и отидох да огледам няма ли някакъв лак. Обикалях така, докато не чух пъшкане. Гледам, а зад сградата на станцията стоят няколко парни машини и разговарят. Приближих се.
Едната каза:
— Ами то е ясно, че облаците са форма на задгробен живот на парните машини. Така че основният въпрос гласи: кое е първично — парните машини или водната пара? Аз твърдя, че е парата!

— Мълчи, идеалистко проклета! — изсвистя втората.
Направих опит да ги попитам за лак, но те така съскаха и свиреха, че не чувах собствения си глас. Написах това в книгата за оплаквания и полетях по-нататък."

И откъс от любимото ми "Седмо пътешествие". Там вследствие на попадане в дупки, където посоката на времето се огъваше в границите на силни гравитационни полета и настоящето се удвойваше, утрояваше и т.н. А Ийон се срещаше със свои вариации :))) :

"До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност — докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение. За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. "

Всъщност в Лем разисква сериозни теми за безсмъртието, религията, политиката, расизма, представени по своеобразен ироничен начин. Аналогиите му с реално съществували хора и събития са забавни и същевременно удрят в същината на проблема.
Особено ми харесаха и размишленията за безсмъртието на душата.

"Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират."

Сега мисля да посегна и към "Кибериада" и разказите за Пиркс / щото ме заплашиха с бой :))) /, но след като приключа с "Четири след полунощ" на Кинг / навих се, след като Фроги ми пусна линк към статия за "Библиотечна полиция" :) Пък и си имам още няколко залежали и отегчени до смърт книжки.

:)))

Ода за Скай Небесна и Прекрасна

2011-01-25T00:30:00.007+02:00

Мила и красива – божествената Скай!
С нея всичко е прекрасно и любимо до безкрай!
И краката нейни нямат край,
а благородство и е в излишък, знай!

Слънчогледово момиче казват тя била,
но аз не вярвам - с таз снага,
дяволи и ангели ще изкуши,
и вегетарианство няма да внуши.

Да е жива здрава с този блог,
че направих си и влог,
ще внасям радост -тоз безценен дар
във всеки мой измислен коментар.

Извинявам се, но да доложа, че от две седмици имам задача поставена от Небесната кралица. Пия уиски и ги гледам тия гайди срещу мен, гледам, гледам - все четиринайсет си стоят.
Как да редуцирам броя им само до две?

Но няма значение, на мен ми е празнично и весело до безкрай!

Всичко най-хубаво Ви пожелавам Ваше Величество!
:)

Още поздрави от:
Nostromo
Lammoth
Самодивката
Elf
Иван Марк
Вал
Angie

:))))

Блог на деня- 22.01.2011

2011-01-24T13:28:00.002+02:00

Отново бях сюрпризирана с това:

Всички виновни веднага да си признаят!

И да споделят кулинарните си грехове, защото почвам да готвя!
За Владо, който ме номинира, съм замислила печено пиле по специална тайна рецепта. Само го умолявам да не ме замеря после с кокалите. Или поне да цели косата ми, че да се подхрани малко. :)))

Майсторка съм на пържоли със сос от гъби. Понякога опитвачите / не изяждачите / правят странни движения, които не разбирам и после се опъват хоризонтално. Може да е в резултат на псилоцибина. Ще трябва да се консултирам с доставчика ми. Все пак трапезарията ми вече не може да побира телата на всички желаещи.
Правя и страхотен течен шоколад, пиле с ориз, крем-карамел и невероятна торта с орехов блат и карамелизирана захар! Брат ми я прави още по-невероятна, но е поне две степени по-мързелив от мен, затова това събитие са случва през петилетка, след оказан натиск.

Хайде аз се захващам, а вие давайте идеи!

Александро Маняско - "Пир на циганска сватба"

Предполагам начинът ми да кажа благодаря може да ви се види вкусен.
Ами такъв е!
:)))

Всъщност нещата не са толкова зле

2011-01-21T16:04:00.001+02:00

— О, доста добре — отвърна той. — Усещам слаба болка в черния дроб и стомахът ми не е много редовен, струва ми се, но, общо взето, трябва да призная, че се чувствувам доста добре.

— Това е хубаво — каза свещеникът.

— Да — каза Йосарян. — Да, това е хубаво.

— Смятах да намина по-рано — обясни свещеникът, — но наистина не бях добре.

— Това не е хубаво — каза Йосарян.

— Просто хрема — добави свещеникът бързо.

— Температурата ми е 100 — добави Йосарян също така бързо.

— Това не е хубаво — рече свещеникът.

— Да — съгласи се Йосарян. — Не е хубаво.

Свещеникът се размърда неспокойно на стола си.

— Мога ли да направя нещо за вас? — запита той след малко.

— О, не — въздъхна Йосарян. — Докторите правят всичко, което е възможно в случая, струва ми се.

— Грешите. Свещеникът леко се изчерви. — Нямах предвид такова нещо. Исках да кажа цигари… книги… или… нещо за забавление.

— Не, не — каза Йосарян. — Благодаря ви. Имам всичко, което ми е нужно, струва ми се. Всичко освен добро здраве.

— Това не е хубаво.

— Да — каза Йосарян. — Не е хубаво.

Лежа и си мисля дали по-добре да си отрежа главата, като категорично реша проблема веднъж завинаги или да се задоволя само да отстраня пулсиращите ми очни ябълки.

Според мен най-добре е да ударя едно сиртаки!

“Day & Night”

2011-01-18T15:30:00.000+02:00

Day & night

Да измъркам един седмичен отчет

2011-01-17T14:17:00.001+02:00

Едно малко човече реши да ме сюрпризира с над 40 градусова температура и...всичките ми други грижи избледняха.
Но пък пет дни се нахъркахме като хората – по близо 20 часа на ден! Кеф! :)
Вече съм нов човек! Бръчките под очите ми се изгладиха и вече не спя на бюрото в работно време.

След като Ламот пося завист из блогпространството със своя забележителен Бик - книгооплодител, а след него и шахматистът книгосъбирач Ностромо мръснишни ни демонстрира мат в три хода, даже без да вдигне фигура от дъската, като заяви че е чел само една книга, чието съдържание почти обезмисля книголюбските ни напъни, ми мина всякакво желание да се фукам и да роша пера.

Благодаря много за наградата от Цвети.

Благодаря и на Блага за Слънчевата награда:

Много ме радвате, ей! Грея тук и си въздишам щастливо.

А сега видях, че и Ваня е решила нещо да ме мъчи с Правилата на играча. :)

Сега, като вече ви благодарих, мога спокойно и необезпокоявано да продължа да спя, работейки само с хриле.

:)))))

Астрономическата часовникова кула Орлой в Прага

2011-01-11T10:28:00.001+02:00

От своите метър и шестдесет и три, светът винаги ми е изглеждал огромен, непознат, пълен с тайнства и чудеса.

Златна Прага не напразно е наречена така. Човек веднъж да я види и оставам запленен завинаги.
Преди около два месеца празнуваха отбелязването на 600-годишнината на Часовниковата кула Орлой.
Има монтиран астрономически часовник, показващ движението на Слънцето, планетите и зодиите, календар на месеците и "разходката на апостолите", които се въртят на всеки кръгъл час.

А тук ще видите шоуто, по случай годишнината:

Вярвам, че въпреки всички обстоятелства, пак ще имам възможност да отида там.
А и не само там...

:)))

Звездни хроники

2011-01-07T10:51:00.001+02:00

Всички знаят от Хрониката-Майка, как благодарение на кихавицата на Генератора за замислени изохронни системи (ГЕНЕЗИС) се образува т.наречената Слънчева система.
Поради небрежност и недоглеждане, планетите се сдобиха с куп недостатъци. Част от тях станаха газови гиганти, други се набръчкаха от киселинната си атмосфера, а трети имаха злощастната съдба да създадат благоприятни условия за зараждане на живот.
Абсолютното нехайство и некадърност на планетарните инженери също спомогна за цялото това безобразие.
Трансформирането на кинетична енергия в радиация доведе до измирането на всички гущери с претенции за превъзходство и господстващ вид, и даде шанс на хилавите бозайници.
За тази грешка последваха уволнения на редица служители, както и на няколко ръководни кадри.

Никога в историята на Главния Съюз на Галактическите Архитекти (ГЛАСГАРХххххх) не бяха работили подобни некадърници!

ДУРАК (Диспергиращо Устройство за Регулиране на Автоматичната Космотехника ) се стопи от разлятото кафе на спънатата секретарка на Главния Директор по Проекта, а ДУПЕК (Дистанционно Устройство за Предотвратяване на Евентуални Колизии) се потроши от същата тази особа, докато се мъчеше да събере остатъците от ДУРАК, с открадната от счетоводството метла.

Съюзът безпомощен вдигна ръце и реши да спре Проекта. Обезобразената Луна, изгореният Марс, бурите на Юпитер, изкривената земна ос...всичките тези грешки обезсърчиха и потушиха творческия ни дух.

Цареше абсолютната проява на лош вкус – бяха кръстили повечето от по-големите спътници на Юпитер на любовниците на този похотливец – Йо, Европа, Калисто...да не споменаваме Ганимед, че започваме да се изчервяваме от липсата на всякакъв морал и невероятната разюзданост на олимпийските богове, които дори и не съзнават какъв пример дават на бедните земляни.

С цел да се предотврати подобни катастрофи в космически мащаб за в бъдеще и за в минало, предлагам цялостното унищожение на деветте (всъщност са тринадесет, но все още се спори за точният им брой) планети и тяхната звезда.

Докладна записка
Главен хроникьор и преписвач на бъдеще: Ел хМЕЛ

"Облакът на Магелан" - Станислав Лем

2011-01-04T12:02:00.000+02:00

"...когато гледам студените огньове на Южния кръст, погледът ми може би там се среща с погледа на непознати същества, които макар да са различни от нас, макар да са израстнали под друго слънце, също като нас гледат към страшната, вечната красота на вселената."

Естествено все на мен се падат цензурираните версии, така че имаше доза развят комунизъм и банда мъртъвци от "United States Interstellar Force", които разпространиха вирус, че на всичкото и отгоре от 353 до 368 страница ми липсваха!
Така е когато не се проверяват антикварни покупки на място!

Пътешествието на металната черупка / звезден кораб / "Гея" сред озарявания от звездите мрак, съдбите на хората избледняващи сред черната безкрайност, тягостните сънища и огъването от самотата в световната бездна, разсъжденията при първия неуспешен контакт с извънземния разум на Бялата планета...Всичко това ме вълнуваше по време на коледните ми неволи, но просто трябва да се прочете, някои книги няма как да се разкажат.

Сега се надявам да ми остане време да се насоча към по-веселата част от творчеството на Лем, а именно тия „Звездни дневници“, които ме чакат от толкова време на рафта и за които Ламот ни проглуши ушите. Точка също им е хвърлила око, но още е потопена в тъмните води на г-н Кинг, ръфа го безжалостно и мисли за РПГ-та. Тревожа се за нея. :)

Един музикален поздрав от звездите:
IX симфония на Бетховен.
" Всичко е знаел този предпотопен музикант, глухият немец от XVIII век...Той е предвидил всичко, той е знаел...той е знаел дори това...- вдигнах ръка към звездите.

Направих много грешки. Например не ми остана време за четене, но пък се охраних и загладих косъма като одалиска в харем. Тук Лем би вметнал:

"Все пак по-приятно се приказва с машини; те не се мъчат да украсяват грешките си!"

:)))))

Кутийка с вълшебства

2011-01-03T11:48:00.001+02:00

Щастлива съм, че около мен има толкова добри хора!
Предполагам, че са били послушни и са получили много подаръци.:)

Желая ви много здраве и усмихната година, пълна с вълшебства и приключения!

Преди две седмици получих ето тази кутийка, ръчно изрисувана от моята фея. Освен няколко магически свитъка, чието съдържание няма да разкрия на вас простосмъртни, има и огледало на гърба на капачето - вход за друг свят, т.е. директна връзка с Лотлориен. Разбира се, преди това трябва да намаля мащаба си, за да мога да прекрача...:)))

Благодаря на всички за милите коментари от предния ми пост, благодаря на тези, които ми писаха на мейла, скайпа...Специален поздрав за тази, с която не можахме да финализираме една скромна порция байганети със сирене. Ей затова сме такива фини и елегантни!

Много усмивки и късмет през новата година!

:)))

Дърпам завесата

2010-12-20T12:20:00.007+02:00

Този блог затваря врати за неопределено време.

Ако съм засегнала някого, било е неволно.
Е, все пак надявам се повече да съм ви радвала и усмихвала. :)))

Весели празници и много усмивки!

Сега да не ми се разциврите, защото в кризисни моменти никога не разполагам с кърпички.
:))))

19-ти Декември

2010-12-18T23:33:00.000+02:00

19-ти Декември е много важна за мен дата.
Имам три рожденички, които по различен начин са доста важни за мен.

Самодивата

Мила ДИве, много радост, песни и смях из горската дъбрава ти пожелавам!
Леко с елфите, троловете и джуджетата с дълги камшици. Знам, че ръководството на приказните същества е в сигурни ръце! :))

Анастасия Вертинская
Толкова изтънчена и изящна красота рядко се среща!
Това е любимата актриса на майка ми и израстнах с нейните филми.
Няма да споменавам папките, пълни със снимки от "Човекът-амфибия".
:)
Вертинска беше и причината толкова да съжалявам, че не съм брюнетка с яркосини очи.

"Корабът с алените платна"

"Човекът - амфибия"
Ето това ми е особено любимо / а ме обвиняват непрекъснато в липса на романтика!:D/:

"Най-добрата"

Най-добрата, умна и грижовна майка?
Естествено, че е моята! :)
Обичам ръцете и, ароматът на косите и, обичам звукът от стъпките и...всичко обичам в нея!
Обожавам я! И винаги ще е така, дори когато няма да ни има.
Това не се измерва с време, разстояние и съществуване. :)

Ето ни и нас: баткейшъна, маман и някакъв албинос.

А тук сме: баща-пушач, маман, аз, лепната в краката и и нашата мила Дагмар / чехкиня - голяма скица, с три дъщери, всяко лято - на море при нас, хитрушата :)))/

Честит Рожден Ден!
Да сте ми живи и здрави!

Това жените Стрелци са голяма работа!
Ако си търсите партньорка - изобщо не се колебате! Това не са жени, а диаманти!
:))

И в никакъв случай не посягайте към жена Рак. Те едни разсеяни, несериозни, чупят много и на всичкото и отгоре живеят в свят, който никой не разбира.
:)))

Магарешка утрин

2010-12-16T11:02:00.001+02:00

"Тази сутрин Мокси мразеше света. Бяха му противни тревите, дърветата, птичките, песните им, росата, слънцето и топлината на слънцето. Мразеше ги, но тайно се радваше, че ги вижда още веднъж, че всичко си е на мястото, че ей сега ще се изправи на крака да се напасе хубаво след безсънната нощ. Спомените за тази нощ нахлуваха в главата му, но магарето ги гонеше, не искаше да си спомня за станалото, а мисълта, че е първото магаре, успяло да види привидение, не само че не го изпълваше с гордост, но предизвикваше отвращението му. Да, Мокси се отвращаваше от мисълта, че е приятел на Димби и Домби, но се презираше, че е приятел на оня, дето и името му не бива да се спомене, този, който иска на пипне всичко, да види с очите си, да чуе с ушите си и да помирише с носа си. Че то, както върви, този никаквец някой ден ще поиска да види какво има в собственото му сърце."

Някои сутрини се чувствам като магаре.
:)))

Филмите, които ме...изкривиха

2010-12-14T15:00:00.002+02:00

Hellbound: Hellraiser II

Във времената, когато видеото беше лукс и се събирахме на групички по къщите, този филм /първа част не я бях гледала / разшири детските ми представи за злото в света. Дотогава най-кървавите ми сънища бяха следствие на отрязаните глави на дъщерите на човекоядеца в Малечко-Палечко.
Може ли човек да забрави аутистката Тифани с нейното невинно излъчване:

...или това:

V for Vendetta

Fairness, justice, and freedom are more than words, they are perspectives.
Според мен е малко недооценен. Сега ще има хейт и критика, знам ви аз...
:)))
Хюго Уийвинг ми подейства много еротично. Явно мъжете с маски и вълнуващ тембър ми действат зле и ме карат нощем да хапя чаршафите. Разбира се Дарт Вейдър водеше класацията...поне преди да зърна носителят на гласа Джеймс Ърл Джоунс. :)

пп: За пръв път за Гай Фокс научих в тийнейджърските си години, благодарение на обяснителна бележка под линия в "Джейн Еър", която Ностромо толкова да не иска да прочете ;)))

Darkness Falls

Какво да ви кажа. Феите на зъбките не са такива, каквито бяха едно време.
След този филм, дам -смейте ми се... спях на светло месеци наред и избягвах всякакви тъмни места.

"Семейство Мейзга"

Мечтаех семейството ми да е като тяхното, включая роднини от бъдещето, които да ми пращат всякакви откачени и интересни неща.
Всъщност семейството ми беше още по-откачено. За какво мислите ги обичам толкова?
:)))

...има и още много, но ме мързи!
:)))

Вкусна коледна изненада

2010-12-09T11:13:00.001+02:00

Малцина са щастливците, успели да вкусят нещо, сътворено от магическите ръце на зеленооки самодиви.

Прибрах се уморена и гневно уплашена след тежкия работен ден, час висене пред вратата на кабинета на личния лекар, досаден профилактичен медицински преглед, при който се установява отново, че съм здрава като кон, огъване на краката при новината, че ще ми вземат кръв от вената / божееееее...хапя устни до кръв /, за изследване на холестерол (щото знаят, че обичам препечени пилешки кожички, негодниците! :))))

Още като отметнах кожата, прикриваща входа на пещерата ми усетих невероятен аромат. И какво съзират очите ми: под елхата се гушнали изкусителни коледни сладки:

Усетих някакво туптене, обърнах се и едно Червено сърце ми се усмихна:

Благодаря ти мила Самодивке за чудния дар, приготвен лично от тия сръчни ръчички!

Излишно е да споменавам, че имаше кратка схватка с няколко трола и цял взвод гладни орки, та едвам се докопах до едно парченце :)))

Наистина не знам с какво заслужих това.
Коледният дух си фучи през гори и води, радва хората, а аз обирам наградите..хахх
:)))))

За изминалите дни...

2010-12-07T14:07:00.001+02:00

Когато наближи краят на годината, обикновено всеки се замисля за изминалия период.

Тази година ми беше доста трудна.
Отстрани трудно се забелязва, а и не всеки умее да се поставя на чуждото място.

Никога не съм работила толкова много.
На базата на факта, че почти през целия си живот съм работила и учила, дори и в невръстна възраст пак вадих пари / с нещо близо до арт-занимания /, благодарение на сръчните си ръце :))), си дадох сметка, че толкова натоварена и пълна с ангажименти година не бях имала.
Не говоря само за работа, но и у дома. Времето ми почти изцяло е заето от човек, който в момента има голяма нужда от помощта ми и просто трябва да съм на разположение, докато и луната залезе :)))
Одобриха ме за курс за обучение по чужд език / по оная тъпа система "Аз мога" /
Отказах се.
Поради гореописаната причина.
Стресът на работа беше голям и стана една от причините да сътворя този блог.
За някои може да е известен факта, че смених три колежки само за тази година.
Работих за три фирми, като в същото време обучавах нов персонал. За съжаление част от него не можа да издържи напрежението, а друга част се оказа напълно негоден за изискванията.
Имаше и доста вълшебни моменти...
Хубаво беше, че успях да видя на живо Metallica, Rammstein, Manowar и Serj Tankian.
Не съм и подозирала, че ще се запозная, макар и виртуално с толкова интересни хора.

Искам да благодаря на MadWizard и Фроги за подкрепата им в борбата със софтуера - първият помогна с магии, втората - с музика :)
С хардуера се справям и сама. С ритници.
Благодаря на Ностромо и Ламот за тъмните кичури, които се появиха в косите ми. Поумнях покрай вас, момчета! Тенкс! Извинявайте за счупените телескопи, линийки и кристални топки...

Следват бурни овации, хвърчащи цветя и заплеснати гълъбчета се удрят в стените...
:)))

Другите магически личности няма да споменавам. Те си знаят.

Както и да е.
Да си ходи тая 2010 година и да идва другата!
Чакам я с нетърпение и любопитство.
:)))