понеделник, 23 януари 2012 г.

Мъртви градове, съзвездия и акварели



            Легендата за мъртвия град...(тадада-дам - тиха, но тържествена музика)
( Не, не става въпрос за индийския Фатехпур Сикри )

    В старинен манускрипт от 1295 година се описва пътешествието на висш манджурски чиновник – Шен-Та-Кванг из една южна страна с приказни храмове и дворци, наричана Фу-нан. Оттогава никой нищо не чува за тази тайнствена земя и така се ражда легендата за мъртвия прокълнат град.
    През 1850г. французин, пътешествал из Малайския полуостров съобщава, че е попаднал на пуст, изоставен, погълнат от джунглата призрачен град. Никой не обръща внимание на тази информация - сметнали я за измислица. Това се опровергава осем години по-късно, когато членовете на друга експедиция откриват град, простиращ се на площ от четиридесет квадратни километра, охраняван от огромни каменни стражи. Град потънал в тропическа растителност. Това бил Ангкор – отдавно издирваната древна столица на кхмерите.

    В него са живели около един милион души – огромна цифра за онова време. Храмовете, построени там са удивителни архитектурни шедьоври. Днес това, което е останало от Ангкор са около стотина каменни храма, а дворците, къщите и публичните постройки, направени от дърво са се разпаднали отдавна.
През 1433 година жителите му внезапно го напускат, взимайки всичко по-ценно със себе си.
    В Ангкор не е открит нито е скелетът на нито един човек. Няма следи от вражеско насилие. Счита се, че причината е една – чумата.

/ по материали от списание Космос – 1966г. /
    Интересен факт: С помощта на симулации, направени на компютър се вижда, че конфигурацията на храмовете в Ангкор е огледален образ на съзвездието Дракон по времето на пролетното равноденствие  10 500 г. преди Хр. Повече : тук.



Тази рисунка / на лекаря, носещ маска против чума / ме беше поразила още в древни времена и ясно си спомням статията. Извинявам се, но списанието ми както казах е старо и полуизядено от silverfish, чудовище проклето! Обявявам ти смъртоносен за теб двубой! :))

    След неудържим порив да пробвам с акварел и редица съвети(спешъл тенкс на г-н Бекяров), се материализира този шедьовър, който поетапно съм снимала, за да нагазите в свещените тайни на цапотенето с вода.
Продавам го за чувал кхмерско злато или равностойността му в захаросани лешници! :)))





    Често казано мисля още да цапам, че не ми харесва сянката отдясно, но това чак като се натъпча с пържоли довечера и съм в състояние да премина към духовни висини.

:))))

петък, 13 януари 2012 г.

Friday’s Magic


    Преди много, много години в едно далечно кралство (безумно далечно ви казвам)... в един голям, голям Град се родил магьосник.
    Как узнах, че е такъв ли?
    Ами като проплакал и хоп- електричеството в цялото приказно кралство угаснало.
    Изплашило се детето, че светът ще тъне във вечен мрак и се помолило на Великата А'Туин, като обещало да впрегне всичките си магични сили в помощ на простосмъртните люде...Прокашляло се силно и величествено:
- Нека бъде светлина!
- Ох, момчето ми – това е реплика на шефа, но няма значение – въздъхнала Великата костерунка и се почесала по единия слон...
- Знаеш ли, момчето ми, колкото и добрини на сториш, хората ще бъдат вечно неблагодарни и невежи!
- Няма значение! - прошепнало момчето.- Не ми пука какво ще мислят или казват хората за мен. Нали ще правя добро – това е важното.
- Ти си знаеш – усмихнала се А'Туин и плеснала с лапи, а светлините огряли.
- Спокойно никой няма да заподозре теб. Хората трудно вярват в чудеса. Ще помислят, че е повреда в някой далекопровод или обичайна банална авария...

    А момчето пораснало голямо и се превърнало в нашия любим Madwizard.
Честит Рожден Ден, Вълшебнико!

И нека го поздравим с нещо празнично!
+18
(Предупреждение - клипът съдържа кадри с неепилирани мъже! :))) )



:))))

вторник, 10 януари 2012 г.

Рапорт даден



    Книжната вълна, която съвсем логично и следпразнично е заляла блог-пространството може би е причина за спад на моя интерес към хммм този тип публикации.../ По-проницателните веднага ще схванат прозрачното ми на вид извинение да оправдая мързела си :)))/.
    Всъщност съм щастлива и доволна, че виждам / визирам разбира се леките демонстрации / включая и моя милост /, изразени в снимки на наредени книжни тела, скърцащи и пухтящи по рафтове и легла/, как все повече хора споделят прочетеното, но пък тази масовост започва все повече да ме отдалечава, че и леко дразни. Дразни, но ми дава и безценни идеи за изграждане на подпори на бъдещия ми статив, посредством тухли-четворки от по хиляда страници... :))))

    Даже най-честно си признавам, че не следя всички, а само тези, чието мнение ме интересува.
Ностро е един от тях и от малцината, които са информирани в детайли какви ужасяващи резултати има за мен консумацията на разнородни книжни тела и въпреки, че е наясно с това, има смелост все още да контактува с мен.
Четенето е един вид хранене и предполагам, че менюто ми не интересува никого, изключая двама-трима...
Т.е. няма да пиша нищо за никакви прочетени или стоящи в саламура книги!

    Знам, че съм на път да се превърна в пълен темерут и аутсайдер, но напоследък съм заложила на спорта и показвам изключителни резултати! И не ми дреме от нищо!

Това е!
:))))