сряда, 28 декември 2011 г.

Празнично



Празниците започнаха и продължават.
Казват, че Коледата прави хората по-добри.
Не знам.
Добрите хора са си добри през цялата година. Нямат нужда от празници и показност, за да го демонстрират.


Имам си всичко, което всеки разумен човек би поискал.
Остава ми надеждата да сбъдна някое и друго неразумно желание.
Все пак имам цяла година!


:))))
Юппссс - ето ви Боно без шкембе:



Бъдете здрави! :)))

събота, 3 декември 2011 г.

Децата на дракона: Китай през очите на един българин


Бих могла да кажа, че съм приятно изненадана, но това би било недостатъчно ясно. Тъй като имам повече от добро мнение за автора в чисто човешки план, прочитането на книгата му затвърди впечатленията ми от оригиналната му и динамична натура. / Току-що си спечелих порция водорасли :))/


    Много неща са изписани за тази далечна страна. Оплакват се от замърсяването, водата, хигиената и задръстванията.
Тези, които не успяват да се нагодят и да осъзнаят, че не могат да променят нищо, остават някак слепи за цялата красота, която нерядко се дължи именно на различията.
Авторът е обективен в субективността си и с точно това ме привлича. Притежава наблюдателност и чувство за хумор, за които най-искрено завиждам... и ни запознава с китайския бит и култура по един естествен и приятен начин. Китай през неговите очи, плавно се оформя и преобразува и в моя Китай, въпреки че никога не съм стъпвала и не вярвам да имам късмета да посетя тази страна.
Като че унесено наблюдавам вълшебен калейдоскоп, чийто шарен свят се подрежда в чудни картинки.

    Предполагам, че сте запознати с неутолимия ми апетит, благодарение на който с особена трудност и мъчителни преглъщания преодолявах изобилстващите сцени, в които яко се похапваше / дори тези, с... цитирам: „Мехур от сьомга, изсушен на слънце“, „Паниран овчи мозък“ и „Мариновани копита от глиган“ /. То не бяха равиоли, въртящи се маси, стенещи и огънати от тежестта на вкусни специалитети, то не бяха подканяния за поглъщане на още и още опасни количества храна, напълно в синхрон с китайските порядки...
Питате ли ме колко усилия положих аз, бедната страдалка, да не форсирам през пет минути до хладилника? :)))

    Един любим цитат относно приключенията с китайското здравеопазване:

"Самата обиколка по кабинетите беше твърде любопитна. Навсякъде появата ми предизвикваше всеобщ интерес, а чакащите с готовност ни пускаха да минем и разпитваха заместник-директора за мен. Много интересно явление: в повечето лекарски кабинети присъстват не само лекарят, сестрата и пациентът, а и още една дружина любопитни китайци, чакащи за преглед, които стоят плътно скупчени около лекаря, четат какво пише в картоните, взират се в мониторите, коментират и с интерес наблюдават всяко негово действие. Лекарят не се впечатлява от това, не се дразни и явно го намира за нормално. Само от време на време им се скарва, че стоят много близо и му пречат да работи, след което ги разбутва с лакти, за да му направят място."

    Опитах се да предам личните си впечатления от книгата, подтикната единствено от користни цели. Мечтая си да пия соево мляко, изпъната на някое удобно местенце и попиваща гледката на живописни оризови полета...Мечтая да бягам след музикално хвърчило, оценено от майстора му на осем хиляди юана / които е трудно да заработя с този ми пулс ;) /

    Пулсът ми се движи около 60 удара в минута, което ме прави почти ходещ труп и нямам никакъв шанс за реализация в Китай.

Защо ли? Прочетете и ще разберете. :)))

Ревю - Точка
Ревю - Блажев