четвъртък, 26 май 2011 г.

Морско

Напоследък съвсем се вкиснах и нямам нито време, нито настроение да пиша и да рисувам.
За тези, които също нямат време и желание за блоговете си, визирам Мад и Миленка - поздрав в картинки / това щото съм лоша и знам, че сте далеч от морето...:))))) /

Главата ми пуши, а утре такава треска ще ме тресе, че не ми се говори. Имах нужда / не точно само аз/ да се отпусна и поема свеж морски въздух, ухаещ на созополска канализация:

























Не ми се включва в разни щафети, но най-близка до евентуалната моя ми се видя тази на Ламот.

Насъбрала съм един куп / опитах нещо в стил Ешер, но не можах да събера всички на снимката :)) / и въпреки твърденията на Ностромо, че ще ги финализирам за има-няма час, предполагам и силно се надявам да ми отнемат поне няколко седмици в хамака (пак послъгвам, защото работата по шхуната мен чака, ама ей така - да завиждате):



Толкова от мен.
Приятни слънчеви, усмихнати дни!
:))))

понеделник, 16 май 2011 г.

Старецът, Ел и морето



Страхотна творба на Александър Петров по едноименната повест на Хемингуей:





„Представи си какво щеше да бъде, ако човек трябваше всеки ден да се опитва да убие луната — си помисли той. — Луната избягва. Но представи си, ако се налагаше човек всеки ден да се опитва да убие слънцето! Ние сме родени с късмет“

Харесва ми този старец. Може би, защото ценя упоритостта у мъжете.

Далеч по-безинтересна е тази кратка част от новелата "Ел и морето".

Защо ме примамваш с отблясъците по вълните? Искаш ли нещо от мен? Защо не мога да съществувам далеч от теб? Задушавам се и хриптя, като дракон без гориво.
Защо не караш да ходя боса? За да усещам по-добре топлия пясък между пръстите си? Ми разваля ми се маникюра! Егоистично и самодоволно море! Ето пак! Плискаш, хилиш се и заобляш камъчетата...
Но аз също съм нарцистична натура и исках да те питам нещо:
А ти, море? Мен? Обичаш ли ме?


Да не мислите, че нещо съм се размекнала?
Просто съм уморена и ми се ходи на плаж.
:))))

събота, 14 май 2011 г.

"Дванайсета нощ" - драма в няколко действия

"Дванайсета нощ" - драма в няколко действия (...до изяждане на сладките) :)))))

Магьосник – Кулинар:
- Ай, ай, рицарю! Сега ти трябва чаша вино! Мисля, че не съм те виждал нито веднъж така проснат на земята.

The Knight Wish El:
- Разбира се, освен когато виното ме е просвало. Но струва ми се понякога, че не съм много по-духовита от който и да е било християнин или даже обикновен човек. Много телешко ям и това, изглежда, ми притъпява остроумието.
Магьосник – Кулинар:
-Без друго, от телешкото е.

The Knight Wish El:
- Ако бях сигурна, щях дори да се откажа от него. Утре си заминавам, сър Магьоснико.
Магьосник Кулинар:
- Pourquoi, мой рицарю?
The Knight Wish El:
- Какво значи, „pourquoi“? Да замина или не? Съжалявам, че не използвах времето си за учене на езици, вместо да го хабя по фехтовки, танци и борби на мечки с кучета! Ах, защо не се отдадох на изкуствата!

В този момент Магьосникът най-подло вади сребърен поднос със сладкиши, изпод наметалото си!

***Драматична пауза***

The Knight Wish El, въртейки орбитално очните ябълки:

Кураж, очи мои гладни!
Сладкишите са близо
и тази ваша плахост всява смут
в органите наши.
На своята стопанка
вий обещахте да го посветите
в тайнствата кулинарни.
Коляно свий пред масата,
мое тяло гладно.
За правото на твой главен консуматор
аз таз вилица ще извадя
и ще се бия на живот и смърт.

Слуга, разсеян и сънлив до безобразие, влиза в тронната зала.

Слуга:
- Вие луди ли сте или какво? Нима не притежавате нито разсъдък, нито възпитание, та крещите посред нощ като пияни кърпачи! Домът на моята господарка не е кръчма, за да ревете в него своите грубиянски песни, без дори да предприемете опит за омекотяване на гласовете си. Нямате ли чувство за такт, не знаете ли да спазвате рамките на приличието?.....Упссс, Господарке! Смирено моля за прошка.

The Knight Wish El:
- Ние чувство за такт имаме и си го спазваме. И изобщо марш през рамката на вратата!

***Отново пауза, разкъсвана от преглъщане и революционни действия в чревния такелаж на публиката***









Благодаря, Магьоснико!
Всички рицари, тролове и дракони в дома ми са изключително доволни!
:)))))

сряда, 11 май 2011 г.

Ден на библиотекаря


Roger Cruz

"Библиотекарят си пробиваше трескаво път из тъмните пътеки между дремещите рафтове с книги.

Покривите на града му принадлежаха. О, убийците и крадците също можеха да се възползват от тях, но той много, много отдавна бе открил, че комините, подпорите, водоливниците и ветропоказателите са удобна и по някакъв начин успокояваща алтернатива на улиците.

Или поне досега.

Беше му се сторило забавно и поучително да последва Стражата в „Сенките“, градска джунгла, която не представляваше никаква опасност за една сто и двайсет килограмова маймуна. Но кошмарът, който видя, докато се мяташе насам-натам над една тъмна улица, щеше — ако беше човек, — да го накара да се усъмни в собствените си очи.

Като маймуна той не изпитваше каквито и да било съмнения относно очите си и им вярваше винаги и безрезервно.

Точно в този момент той искаше незабавно да ги съсредоточи върху една книга, която може би съдържаше някакво обяснение. Намираше се в една секция, с която никой не се занимаваше в наши дни; книгите там не бяха точно магически. По пода обвинително се стелеше прах.

Прах със стъпки по него.

— Ууук? — каза Библиотекарят в топлия здрач.

Продължи предпазливо напред, съзнавайки с чувство за неизбежност, че стъпките като че имаха предвид същата посока.

Сви зад един ъгъл и ето. Секцията. Шкафът с книгите. Рафтът.

Празното място.

В мултивселената съществуват много ужасни гледки. Но по някакъв начин обаче за душа, настроена към деликатния ритъм на една библиотека, почти не съществува по-страшна гледка от дупката, където трябва да е една книга.

Някой беше откраднал книга. "

Във връзка с днешния празник и с риск от обезглавяване, горещо пожелавам на библиотекарите все повече празни дупки в рафтовете...

А на останалите - не забравяйте библиотечната полиция!
:)))

четвъртък, 5 май 2011 г.

Сбогом на Старата Фрегата

Все едно изгоря част от мен.





Имам толкова спомени за това място, че просто не ми се говори.
И съм сигурна, че не е работа на клошари, а някой има личен интерес.

Видео :(

Снимки - интернет.