четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Драсканица: "Полицаят се пенсионира"

Понякога те сграбчва, стържещо и неумолимо. Причернява ти, очите ти мержелеят и знаеш, че ако не му се подчиниш с теб е свършено.
Пратя опити да му се съпротивлявам. От чист инат. Но то винаги надделява.
Желанието да рисуваш.

Ей това сътворих на кухненската маса миналата седмица, докато чаках тавата да се опече, чиниите да се излъскат, пералнята да завърши своята песен и гларусите да спрат своите атаки срещу прозореца ми.



Съжалявам, но хич не ме бива с тия снимки...
:)))

сряда, 27 октомври 2010 г.

Цяла бременност...не половинка :)


Не, успокойте се!
Не съм бременна, просто блогът ми днес навършва точно девет месеца.
Че той един блог си е цяло дете - трябва да го наглеждаш, храниш и да го обличаш в различни дрешки. Показваш го на хората, за да се насладят и те на творението ти, с две думи - фукаш се...
А понякога просто искаш да споделиш нещо, в противен случай трябва да го изкрещиш на някой реален субект и да изядеш един солиден удар с тиган по тиквата...

Аз като млада блогърка обичам да си вра носа тук-таме.

Радвам се, че ме търпите.
:)

Благодаря на всички, които ме четете.
Разрешавам ви да отидете да се почерпите за мое здраве!
:)))

Каквато съм разсеяна за малко да изтърва датата :)

вторник, 26 октомври 2010 г.

Глад за филми :)

Напоследък изпитвам небивал глад към филми.
Къде отиде хубавото кино? Защо нищо не ми прави впечатление? В мен ли е вината, че всичко ми се вижда някак плоско и неинтригуващо?

Или може би се дължи на пренасищане?

Чудя се защо никоя от съвременните екшън-комедии не може да ме разсмее до сълзи, подобно на филми от този тип.


С невероятен актьорски състав:
Джеймс Уудс /James Woods /


Уудс е искал да стане хирург, но специализира политология, но напуска университета преди да се дипломира и се отдава на актьорската професия.
За негово щастие - с пълната подкрепа на майка си :)

Майкъл Джей Фокс /Michael J. Fox /

Майкъл Джей Фокс има личице, подобно на Леонардо Ди Каприо, което сякаш никога се остарява. От години се бори с болестта на Паркинсон. Създава фонд за борба с болестта, в който влага повече от 130 милиона долара.
Предполагам повечето ще го запомнят най-вече с ролята му в "Завръщане в бъдещето" и озвучаването на Стюарт Литъл.

Анабела Шиора /Annabella Sciorra/
, която свързвам най-вече с вълшебния "В какво се превръщат мечтите" /What Dreams May Come/


...ама как мятат цигарите в устата, а? :)



Липсват ми филми и подобни на тези тук

Понеже Вал скоро ме подсети, че в списание "Киноизкуство" пускаха сценарии на известни филми, ето:





Ник Нолти беше в ролята на наемен убиец, а Кетрин Хепбърн го нае, за да я убие :)
Може да си представите какво последва :)
Кажете вие честно бихте ли посегнали на такава мила старица? Помня, че тя се амбицира и започна да му намира още клиенти - пенсионери :)))
Не съм го гледала от години.


Глаааааад...веднага някой да предприеме нещо!
:)))

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Езикът, що говорят...е чуден и дълбок

Нали съм на вълна редене на рими...нещо съвсем нетипично за мен :)

Имах си едно време една стара тетрадка със стихчета на Хайнрих Хайне.

Първо да си призная, че не разбирам от поезия. Най-вероятно ми липсва чувствителност.
Но този поет прави изключение. Може би заради иронията,с която пречупва любовните излияния :)

Първо ето няколко негови изказвания:

„Не съм чел Ауфенберг. Предполагам, че прилича на Арленкур, който също не съм чел.“

Подозирам, че може би е далечен роднина на Пратчет. :)

„…Където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора.“

„Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.“

:))))

А и ето и стиховете от тетрадката ми:

Първи път, макар нещастно,
който люби - бог е пак!
Но повторно и нещастно
който люби е глупак!

Аз такъв глупак съм, зная
любя втори път нещастно
месец и звезди се смеят
аз се смея с тях, и гасна.

***

Та нима лицето бледо
моята тъга не носи?
Трябва ли устата горда
трепетно любов да проси?

Таз уста е твърде горда
знае само да целува,
и докле от скръб аз гина,
може тя да се шегува.

***

Обичаха се те, но никой
на другия не го призна.
Изгаряха в любов, обаче
в очите бликаше злина.
Разлъчени на съне често
мълвяха пламенни слова.
Уви, отколе мъртви бяха,
но не съзнаваха това.

***

От хиляди години
в небесния покров
звездите неподвижни
поглеждат се с любов.
Езикът,
що говорят,
е чуден и дълбок.
Не го разбира никой
премъдър
филолог.
Единствен аз научих отлично
тоз език!
Граматика ми беше -
любим момински лик.

***

В коя от двете да се влюбя?
Еднакво ме привличат те:
жена е майката прекрасна,
прекрасно щерката дете.


Трогателна е тази крехка
и недокосната снага,
но дивни са очите умни,
разбрали моя зов сега.


Сърцето ми като магаре
между две купчини сено,
кое по-сладко е размисля,
без да опита ни едно.



И разбира се, прекрасната:

ЛОРЕЛАЙ

Не зная какво означава,
но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,
а Рейн в полумрака мълчи;
Планинският връх се облива
в сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче
върху канарата седи,
ликът й е в злато обкичен
и златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен
и песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,
изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
а гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат
каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
е сторила Лорелай.


Johann Köler

От няколко дни седя и се чудя къде бях чела легендата.
Спомням си, че любимият и я излъга, затова тя си отмъщаваше на нещастните рибари...
Давам награда на този, който ми подскаже къде може да съм я чела!

неделя, 24 октомври 2010 г.

Колекционерка :)

Все съм смятала колекционерството за нещо опасно. Като малка изобщо не разбирах страстта, с която съученичките ми събираха салфетки и обвивки от бонбони. Брат ми пък го беше обзела мания по метални колички и пощенски марки.
Някои събират обувки, определен тип дрехи, които изобщо не слагат...ми не мога да ги разбера.
А сега - аууу - оказва се, че и аз със страст съм колекционирала разни вещи.
Ужас! Вещоманството е било в кръвта ми :)))

Ето колекцията ми от банкноти:
Особено ме радва гроздоберачката. По един такъв фин начин държи тази чепка грозде :)



Чаши! Имам и още, но трябва да ги измия..хихии:
Какво е сутрин чаша кафе с образа на Шумахер? Заряд!



Умирам си за метални кутиики. Естествено трябва да се съобразявам, че племенниците ми като видят нещо искат и те - затова обикновено купувам по няколко. Тази с принцесите не знам колко пъти я купувах...
:)


Най-много се гордея с колекцията ми от сп."Филмови новини". Една библиотекарка щеше да ги изхвърли на боклука! Представяте ли си? Такова съкровище? Най-самоотвержено ги спасих от лапите и...
А класьорите и тетрадките ми със снимки на артисти - не знам колко са. Нямам и намерение да снимам всичките - ще сложа тези, които имам от маман, че са ми най-ценни.



Сега се сещам, че някъде имах кутийка с монети. Най-старата май беше на около 150 години, ама сега не ми се рови из шкафовете да я търся.
:)

Ще ми е интересно да видя и вашите колекции...
:)

петък, 22 октомври 2010 г.

Сън в есенна нощ...

Идва нежна вилна Самодива
верно малко дива, дива но вежлива.
Ръкав запрята, деликатеси вкусни мята
но ... желаещите не пресмята.



- Де буркана? - вика ядно Ностро,
гладно мръщи чело остро,
Оффф - пак в Катедралата отивам
идея нова имам да развивам!



Ламот разрошен от гората никне,
от страст към Ордена не ще отвикне.
- К'во стана тук без мен? - се смее
Картофки весело подскачат, студена бира пак се лее...



-К'во да става? - сластно дума Ида властно
-Бягай за цигари, че без тях опасно!
- И биричката гледам свършва,
без таз божествена напитка трагично ще завърша!



Фроги бърза запъхтяла, мъкне
тонколони тежки и успява да домъкне
три обемни куфара със СD-та разни
гръндж, рок и метъл – с обитателите глухи на гората ще се дразни!



Ел омете де що има нещо за кльопачка
скри на Ностро любимата капачка
на Фроги скъпоценните слушалки сви
и да плюе камилата ламотска тя нави...

Но всичко зло тя дет палаво извърши
се връща тъпкано, така и приказката наша ще завърши:



Снимките безчет
са от интернет.
Некадърните слова
са от моята глава.
:)))

неделя, 17 октомври 2010 г.

Сблъсък между блогъри

Начинаещ блогър предизвиква Ламот:

<a href=http://www.grapheine.com/blog title=packaging cosmetique>agence de communication bourges</a>

След този смях днес, не можах да се сдържа.
:)

петък, 15 октомври 2010 г.

Картичка "Името на розата"

Обичайното - работа, два аналгина, десетина съборени класьора, изритване на тъпия суич / прибл.17 пъти /, три чая с мед, драстична загуба на тегло, пазаруване,развихряне около печката: пиле с ориз, млечна салата и крем "Оле"/жълт!/, десетина задачи с разлагане на многочлени,десетминутен разговор с родителите, в който ги уверява за стотен път, че и днес ги обича и от нищо няма нужда, та най-накрая многоръката Шива изгони всички от кухнята си, пусна пералнята и започна да медитира с молив и лист хартия:






Всъщност ето този пост на Двете елши ме вдъхнови. За което им благодаря.:)
Естествено изтървах и срокове и всичко, пък и не съм правила никога досега картички, освен онази тутанкамонската :)
Но имам силно желание да се науча, но първо трябва да се снабдя с разни хартийки, лентички и други аксесоари, които не знам дали ще съм в състояние да задържа с двете си леви ръце, но аз съм упорита...
:)))
Отворена съм за бележки и предложения, относно оформлението.

Имах няколко идеи за филм, но "Името на розата" надделя :)

И както си говорихме днес с една госпожа - "Няма такива мъже тук, нямаааа" ;)

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Къщата, където искам да живея

Още откакто мернах темата „Къщата, където искам да живея“ при Лита,(поета впоследствие от Ламот и други блогъри, разкрили чудните си мечти) при мен се получи следното унесено състояние. Вървя, говоря, работя...и другите ежедневни баналности, а пред очите ми все чудни гледки – къщичка до къщичка...Всичките едни вълшебни и красиви - една на плажа, друга в гората на кокоши крак, все чудесии разни...

Като бях мъничка ежедневно си правих къщички от пластелин. С братовчедка ми се бяхме специализирали и правихме миниатюрни произведения на изкуството. Всичко си имаха нашите къщички – и завеси, шкафчета, телефони...на площ от 10 кв.см.

Шестнадесет години живях в къща. Имах си куче и котки. Даже и един смок в мазето, благодарение на брат-ексцентрик. Живеех на най-хубавото възможно място в родния си град.
Сега живея приблизително на същото, но в апартамент. Пълна тъпня! Поне си осигурих страшно удобен диван в отвратителен оранжев цвят. Във всяка стая имам диван и телевизор. Дори и на терасите. Като се моткам из къщи в неприличен вид, да следя телевизионните новини...не за друго... :)))

Та в каква къща много бих желала да живея...
Тъй като съм отявлена домошарка и много обичам да си стоя у дома, а в същото време си умирам за пътешествия из непознати земи, необходимостта от подвижна къща е очевидна. А тъй като съм от стар морски род, пра-прадядо ми е бил на Нептун главен счетоводител, мисля, че нещо от подобен вид е подходящо:



Мислех всъщност да драсна една скица на летящ кораб, теглен от дракони, ама едно, че ми тече носа и ръцете са ми заети, второ очите ми сълзят и нищо не виждам. Та ще се задоволите с това, което виждате...
Отвътре...ах...интериора е много важен.
Обичам дървото. Трябва да има мнооооого дървени неща. Ентите само да не ме набарат...

Естествено където и да живея и колкото и да е челядта ми, свекървите, кучетата и прочие елементи без които не можем, АЗ трябва да си имам Моя стая.
Която няма и съмнение, че ще изглежда така:


Когато паркирам на суша, ще ми е необходима и площадка за дечурлигата:



Оооо и библиотекшън! Много е важно:


И дивани!





..и ей такива фенери / щот много ще се клатят като има буря / :)))



...и да ми е тъмно. Да има свещници и лампиони и книжки навсякъде...



Ох, ама аз така се размечтах пак...тц...тц..

На лов за тайни - Пацифида!

Не ме търсете!
На експедиция съм.
Имам необуздана склонност да се ровя из древни чудесии.
Ето къде ме завлече съдбата:



Мръсни подробности тук.

сряда, 13 октомври 2010 г.

Соц-носталгия

Писна ми от Хани Монтани, Джонас Брадърси и Селени Гомеси.
Дотолкова, че ме обзе соц-носталгия:

"Приключения Электроника"-1980г.
Володя или Юра, Юра или Володя?





"Про Красную Шапочку" - 1977г.
Доста нестандартно представяне на известната приказка.
И аз визуално може да приличам на Хана Монтана, но се хиля досущ като Яна Поплавская:





"Гостья из будущего" - 1985г.
Кир Буличов и Павел Арсенов...
Някой знае ли как Алиса Селезньова прескача стени? :)



вторник, 12 октомври 2010 г.

А утрините тук са тихи...

Утрините тук са красиви. И аз съм красива.
Приглаждам доволка щипките си и лъсвам до блясък люспите си.



И баба е доволна. Леко тръцка, но днес газовете не я мъчат много...свиква се...



Лека разгрявка и отивам да си наглеждам добитъка:







Чакам и родата от Марс...



Тишината е разпростряла туловището си.
Всички измряха.
А как ми се иска да направя нещо ободряващо... да завра тръба / фи 60 / в нечий руско-българо-гръцки задник...
Но както вече казах всички измряха.

петък, 8 октомври 2010 г.

"Готварска книга на леля Ог"



"Нямам нищо против мъжете. Дори обратното. Но те не могат да готвят. О, те могат да кулинарстват като никой друг. Сложиш ли ги в някоя голяма кухня да има да крещят на дузина готвачи и чираци, ще успеят да опържат яйце и да го аранжират изискано в някое блюдо със стръкчета от това и онова върху основа от нещо смътно зловещо, но ако ги накараш да сервират ядене всеки ден на огромна банда изгладнели деца при бюджет от шест пенса, ще ги хване мигрената."
:)))

Ама не е честно на мен да се падне цензуриран екземпляр!

:)))))
А аз ми мислех, че ще се сдобия със знания, които ще ми помогнат да се развихря и като отлична готвачка да газя мъжки тела, омаломощени от огромни порции секс.

А то само бойни умения :)

"Джуджешки пити трепач

Питите трепач бяха едни от най-страшните бойни хлябове - достатъчно тежки, за да причинят сериозни щети, ако ги пуснеш от 6 инча височина,, и достатъчно аеродинамични да обездвижат противник от разстояние, ако ги засилиш с прашка."
...следва описание та продуктите и технология за приготвянето им...
"Носете ги в битка и трепете врага."

"Хляб и вода
(Любезно предоставена от Лорд Ветинари, Патриций на Анкх-Морпорк)
...
Набавете си достатъчно тесто за направата на три самуна хляб. Опечете съответните самуни във фурна. И двете операции трябва да се наблюдават от поне двамина верни подчинени.
Изберете един от двата хляба (другите два трябва да бъдат изядени от пекаря). Нарежете го на филии. Подберете произволно множество филии изберете една, поставете я в чиния, произволно подбрана от кухните. Накарайте кухненския персонал да изближе останалите чинии и изчакайте за евентуални негативни реакции от тази мярка или от предшестващата я дегустация на филиите.
Междувременно си осигурете кофа прясна вода от кладенеца. Преварете я, пресипете в гарафа и изстудете. От гарафата налейте четири чаши вода. Изберете три произволни и наредете да бъдат изпити от членове на дворцовата прислуга, различни от онези, които са пробвали хляба/чиниите.
Сега може да сте убедени, че разполагате с чаша вода и няколко филийки хляб, в които няма отрова и значи търпите пълен провал при овладяването на ситуацията.
..."

Нашите управници да вземат пример от Ветинари и да преминат на хляб и вода.
Явно обилните порции евтини кюфтета причиняват не само неприлично големи шкембета, но и слабоумие.

За книгата - общо взето далеч е от величието на "Малки богове", "Истината" и Ваймс-приключенията, но има забавни картинки, а и леля Ог е страхотна.
Прочетох я за час и нещо, но ми отне седмица, докато намеря време за тази публикация.
И после - времето не било относително...да Вее...
:)

сряда, 6 октомври 2010 г.

Вселени, орехови черупки и водорасли...

Животът ми в момента прилича на малка лудница.

Но днес ми се случи ей това, йеееееее:

...и това:

Аз ги зяпам замаена от известно време по книжарниците, но под зарибяването на Ламот и с любезното съдействие на г-н Блажев се сдобих с тях на сносна цена, платена от маман, която с такава радост и ентусиазъм подкрепя всички мои опити за мозъчна дейност.:))))

Наистина имах нужда от нещо радостно, при цялото това безсъние и работа.

Не мога да разбера какво толкова има да се изкопаят малко водорасли. Е, и малко злато отвреме навреме. Все пак съобразяваме се и с фазите на луната, щото златото си има претенции кога да бъде изровено. Верно, че има малко чувствителни акули, дето все сълзи ронят, малко разсеяни кашалоти, които не си изпълняват навреме доставките, един кракен, чиито вопли се чуват до всички материци...с две думи нищо по-особено...ама тия мои колежки бягат, като че ли морските дракони искат да ги епилират...
С надежда очаквам четвъртата за тази година.
Започнаха залагания колко ще издържи новото попълнение. :)
Лошото е, че нямам нито нерви, нито сили...а океанът не чака.
Но, спокойно!
Сега може да е студено, но глобалното затопляне ще осигури храна на всички!

петък, 1 октомври 2010 г.

"Малки богове" - Тери Пратчет


Водят се разгорещени спорове за изучаването на религия в училищата.
Аз предлагам нещата да се опростят и горния проблем да се разреши като се въведе изучаването на „Малки богове“.
От нея ще научат много за същността на религията и вярата.

Бях започнала поредицата „Потопете се в света на...“ с намерението да възбудя интерес към конкретна книга, като цитирам част от нея. Понякога едно изречение ме е карало да изчитам доста страници...
Тук ще се олея, но просто неподражаемия стил на Пратчет не може да се преразкаже / поне аз не мога /, затова и това е основната причина повечето хора да го цитират. Когато нещо ми направи впечатление си слагам листче на страницата. Книжката ми заприлича на хартиен таралеж, при това изпокъсан...

Не ми се говори за сюжета. За какво се разказва може да прочетете тук.

По-скоро исках да споделя личните си впечатления...

Ще почна отзад-напред, но края така ме трогна!... Когато Брута повежда Ворбис през пустинята:

„Черните като катран очи се впиха умоляващо в Брута, който посегна механично, без да мисли… после се поколеба.
— ТОЙ БЕШЕ УБИЕЦ — каза Смърт. — И СЪЗДАТЕЛ НА УБИЙЦИ. МЪЧИТЕЛ. БЕЗ СТРАСТ. ЖЕСТОК. КОРАВОСЪРДЕЧЕН. БЕЗМИЛОСТЕН.
— Да, знам. Това е Ворбис — каза Брута. Ворбис променяше хората. Понякога ги променяше в мъртъвци. Но винаги ги променяше. Това беше неговата победа.
Той въздъхна.
— Но аз съм си аз — каза той.
Ворбис се изправи неуверено и последва Брута през пустинята. Смърт ги гледаше как се отдалечават. „

Аз се самоопределям като атеистка. Не вярвам в никакви добродушни и невежи за делата си старци, които лениво лежат в небесата. Не вярвам в стрели, изстреляни от злоради хлапета, в делата на безмозъчни и жестоки морски богини.
Вече ме и страх да спомена, че вярвам в доброто, в красотата на Вселената, защото веднага ме парират: „Ето – вярваш в Бог, но го наричаш „Добро“ и „Красота“...Хе! Пред очите на всеки има някакъв воал, който поражда субективна нагласа за възприемане на света.

„- Но Ти Дори Не Вярваш В Мен!
- Да, обаче съм практичен човек..
- И Доста Дързък, Щом Изповядваш Атеизъм Пред Собствения Си Бог.
- Нищо не се е променило! Не си мисли, че ще ме надхитриш, като съществуваш!“

Войните също винаги са ми изглеждали безсмислено разхищение на човешки потенциал.
Разбира се, трябва да се измислят добре обосновани причини за пораждането им...

„Това е и доброто и лошото в гражданската война, поне отначало – всички носят еднакви униформи. Много по-лесно е, ако си избереш врагове с друг цвят на кожата или поне със смешен акцент. Можеш да им викаш „Чернилки“, „жълтурчета“ или каквото се сетиш. Така ти олеква на душата.“


„Вероятно последният, който е познавал устройството, е бил измъчван до смърт преди немалко години. Или веднага след инсталирането му. Премахването на изобретателя е традиционен похват в опазването правата на патента.“

„- Не можете да вярвате във Великата А'Туин. Тя съществува. Няма смисъл да се вярва в неща, които съществуват.
- Господине, но нали си струва да вярваме само в неща, които наистина съществуват?
- Щом съществуват, не е необходимо да вярваме в тях. Тях просто ги има.“

Дори може да се караш на своя бог. Много нагло нали :)

„- Не ти е пукало – каза Брута.
- Но аз...
- Я да млъкваш!
Устата на Ом зина от удивление.
- Можеше да помогнеш на хората – подхвана го Брута. -Но само си препускал насам-натам, надавал си оглушителен рев и си се мъчил да ги сплашиш. Досущ...като човек, който бие магаре с пръчка. Но хора като Ворбис направиха пръчката толкова хубава, че накрая магарето е повярвало само в нея.“

„ - И за какво са им на хората богове? - заинати се Брута.
- О, задължително е да имаш богове – заяви Ом сърдечно и подкупващо.
- Да, ама боговете се нуждаят от хората, а не обратното – възрази Брута. - За да вярват. Ти го каза.“

„ - Изумително! И като си помислиш, че тази сутрин дори не подозирах да съм в опасност. Животът в този свят е, тъй или иначе, временно пребиваване в пещера. Нима можем да научим нещо за действителността? Защото от същността на битието успяваме да доловим само...как да се изразя?...единствено озадачаващи и забавни сенки, хвърляни в дъното на пещерата от невидимата ослепителна светлина на абсолютната истина. От тях можем понякога да стигнем с разсъждения до някакъв проблясък на правдивост.“

„Вярата, казва той, се измества. Отначало хората вярват в бога, а накрая – в структурата.“

„ Боговете си падат по атеистите, стига да са прехласнати, разгорещени, ревностн атеисти като Симони и цял живот не вярват, а мразят боговете за това, че съществуват. Този вид атеизъм е непоклатима опора. Почти като вярата...“

Хареса ми сборния образ между Диоген, Галилей и Архимед ..... в лицето на философа Дидактилос.

„ - Ти си сляп, нали?
- Вярно.
- Но носиш фенер!
- Няма страшно. Не слагам масло в него.
- Фенер, който не свети, за човек, който не вижда.
- Ъхъ... Идеално съчетание. Пък и, разбира се, много е философско.
- И живееш в бъчва.
- Много е модерно да живееш в бъчва. Повечето философи го правят. Показва презрение и погнуса към материалното. Не е зле обаче да знаеш, че Легибус си има сауна в бъчвата.Разправя, че така му хрумвали изумителни идеи.“

„ И все пак...Костенурката се движи!“

„ Войниците се втурнаха по нея с мечове в ръце.
- А, господа – промълви Дидактилос. - Моля ви, не стъпвайте върху моите кръгове.
Ефрейторът, които водеше отряда, го зяпна тъпо, после огледа пода.
- Къде има кръгове, бе?
- Имате ли нещо против да ми дадете един два пергела и да се върнете след, да речем, половин час? :)))

„- Еврика!
- Ще се къпем ли?“
:)))

„ - Учителят твърди, че в основата си светът е смахнат – завърши Урн.
- И пиенето все не стига – допълни Дидактилос.

„-Да, но не си свободен – възрази Брута, макар да слушаше в захлас.
- Каква е разликата?
- Ъ—ъ... нямаш почивни дни. - Брута се почеса по главата. - И едно ядене по-малко.
Наистина ли? Май ще пропусна свободата, много благодаря.“

„Изглеждаше нервен като атеист насред гръмотевична буря.“ :)))


„-Е, поне според мен логиката е само начин на облечеш невежеството си в числа“

Учудващо е, че книгата е малък размер, но казва толкова много.

Преводът на Мирела Христова в интернет не ми допада. По-добре се изтърсете 7 лева и си купете изданието на „Вузев“ с превода на Владимир Зарков.

И да знаете, че светът наистина е смахнат! И пиенето все не стига!