четвъртък, 30 септември 2010 г.

Почина Тони Къртис

"Американският актьор Тони Къртис, известен с ролята си във филма "Някои го предпочитат горещо", в който партнира на Мерлин Монро, почина на 85-годишна възраст, съобщиха американски медии, позовавайки се на семейството му. "
Повече инфо: тук

Тони, аз лично никога няма да забравя как си оглеждаше червилото в "Някои го предпочитат горещо"



Мир на праха му.

Не ми стига, че скоро почина Раде Маркович, ми сега и той...

сряда, 29 септември 2010 г.

Вечеринка в кралското подземие на Sky Mender Първа



Понеже отдавна обещах, че ще се включа в организирането на нова вечеринка, а и теренът беше разчистен и приведен в неприличен вид, ето какво всъщност се случи:

Вечеринката се проведе в пълна несекретност / джуджетата издрънкаха всичко на пресата/ под мото: „С какво ще нахраним Скай?“

Ламот бе изключително горд и доволен от своите сандвичи „Камилска радост“ и всеизвестния си сладолед „Ритни го в топките“ , който прилягаше само на по-изтънчените небца. Приготвяше ги вече седмица и резултатът, който се хилеше самодоволно, беше повече от впечатляващ. Ароматът от засъхналата плесенясала коричка се стелеше из помещението, осигурявайки си достъп дори до места: „Влизането на неидентифицирани гъзо-газообразни забранено!“

Ностромо, вечно гладен беше замислил да изненада морската кралица с нещо по-хищническо. Довлече до подземието два тапира, но докато наточи сатъра, отряд разгонени термити им видя сметката. Няма да обяснявам точно как, защото червенина обагря бузите ми. Поне блестящият суетен сатър си остана чист и неопетнен.

Ел съзирайки запалената камина, с един скок се метна отгоре на топло. Подпря брадичка с ръце и се загледа преценяващо в обстановката. Отгоре. Обичаше да гледа нещата отвисоко, защото те някак странно винаги и се изплъзваха, криеха или видоизменяха. Пък и трябваше да има някакъв контрол.

Докато Ностромо се мъчеше да откопчи единствения кралски компот от африкански краставици от лапите на Ламот / щото му трябваше да си овкуси шегаджийския пай с цели рамбутани, напъхани вътре!!!/, двамата блъснаха един сандък и – о, чудо! Вълната от златни монети / имаше само две фалшиви / обгърна кралските нозе и Скай, онемяла и възмутена се приземи , но не на кралската мозайка. Верните и слуги за хилядни от секундата изтичаха в царската гардеробна, намираща се в петата кула в западното крило на покоите и, взеха една червена мантия, довтасаха и я застлаха под нея, точно преди падането /.

В суматохата: бягащите Ламот и Ностромо с компота, псуващите стражи, размахващи чигирики и Скай, на която и беше минало, но кралската особа винаги трябва да държи поведение и да наказва сурово подобни действия, Ел успя да свие ключовете за останалите сандъци и да открие таен подземен вход.

„Взякакви прилики з физически лица, зандъци и златни монети е напълно злучайна!“

Кралски фотограф: Ото

понеделник, 27 септември 2010 г.

Зад завесата...



Моя е! Моя си е, моя, моя...МОЯ!
Тия сови са окупирали всички въздушни коридори и идват на рояци към мен, отрупвайки ме с подаръци!
При това съвсем неочаквано!
:)))

Питате се какво има зад завесата, нали? Поне аз това се чудих седмици наред.
Вече знам. Има вход към друг свят. Свят на рицари и лагерни огньове, на тайнствени замъци и разгневени кракени....
Това не е просто картичка, а врата към друго измерение.
И си е моя!
Някои творения просто не бива да се продават.

Миленка - та ти си истински вселенски конспиратор!

неделя, 26 септември 2010 г.

"Писма до Клаудия"- Хорхе Букай



Благодарение на подаръка от Nezzo успях да вдигна леко плаща на гещалт психологията /хммм – терапията? Тук ще чакам eiri – щото ми направи забележка, а и явно ги разбира тия понятия :)/ .

Честно казано нищо не разбирам от психология.
Светът ми изглежда достатъчно безумен.

И считам, че беше полезно да прочета тази книга.

Две думи за автора и нейното написване.
Хорхе Букай е завършил медицина и е специализирал гещалтпсихология.
„Писма до Клаудия” е сбор от записките, които Букай пише, докато пациентът му говори или мълчи и обмисля следващото си изречение. Всичко това, което спонтанно минава през мислите му – разсъждения върху проблемите и дори стихотворения той записва, като посредством всичките тези писма, Букай развива свой собствен модел на терапия.

„Терминът гещалт няма превод.
Думата е немска и означава „форма” или съвкупност” Ние сме я приели за комплексен термин, чието значение е „фигура – фон”. Идеята е, че не можем да се съсредоточим върху повече от едно нещо наведнъж. Това нещо е фигурата, останалото е фон. Когато нещо, което е било част от фона излиза, фигурата, която до този момент е приковавала нашето внимание се разтваря и слива с фона.”

А аз заблудена си мислех, че като върша седем неща вкупом съм еднакво съсредоточена върху всички тях!

И ето откривам нещо, с което съм съгласна:
„Любовта е радостта от самото съществуване на другия. „
...последвано от:
„ ...любовта не зависи от това какво прави, казва или притежава обектът. За любовта ми няма значение дали това, което обичам, е до мен, или ме е напуснало; когато обичам, не се вкопчвам, не манипулирам, не оказвам натиск...”

Разбира се, че има значение, какво прави обектът. Представете си, че обичате някого и той започне да прави нещо, от което вие се ужасявате или ненавиждате...как може да продължавате да го обичате?

Друг цитат:

„ Има три категории хора.
В първата са онези, които, стане ли студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. Хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. В третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят”

Аз огън не мога да паля, но мога да взема камшика и да организирам следното: докато половината мързеливци складат огъня, останалите вече ще са начукали пържолите и наточили виното. А аз най-вероятно през цялото време ще се спъвам в купчинките дръвца и ще орежа две-трети от крайниците си на някой сатър.

С мен и г-н Букай би протекъл интересен диалог, разбира се стига да не заявява, че ме обича, както прави с всичките си / или повечето / пациенти ;)
Явно и психолозите, подобно на джедаите са окуражавани да обичат.

Още веднъж благодаря на Nezzo и да знае, че просвещаването ми няма да мине безнаказано ;)))

четвъртък, 16 септември 2010 г.

"Седмият печат", Олимпийските игри 1936г. и Хенри Фонда...


Какво ще кажете за шахматна схватка със смъртта?

Понякога предвкусването на предстоящото удоволствие е по-хубаво от самото него.
Ето - вчера се зарових в "1001 филма, които непременно трябва да гледате" (не че ще ги гледам всичките :)), за да открия нещо интересно и ето на какво се спря погледа ми:

"ОЛИМПИЯ" 1938г.

Предполагам че всички сте гледали "Контакт", създаден по едноименният роман на Карл Сейгън. Чували сте за проекта SETI - Search for Extra-Terrestrial Intelligence („Търсене на извънземен разум“).
Може би си спомняте и страстната реч на д-р Елинор Ароуей (Джоди Фостър). Едни от първите мощни радиовълни, които евентуално могат да бъдат засечени от извънземен разум са тези от телевизионните предавания на летните олимпийски игри в Берлин през 1936г.

Именно Джоди Фостър ще играе Лени Рийфенщал в автобиографичен филм за любимата режисьорка на Хитлер, създала филма "Олимпия":



Кадри от филма са използвани в клипа на Rammstein - Stripped:



Rammstein - Stripped
Uploaded by Pacotosman. - Watch more music videos, in HD!

"СЛУЧАЯТ ПРИ ОКСБОУ" 1943г.


Хенри Фонда пак е в ролята на добрия, противопоставил се на тълпата. Казвам пак, защото ролята му в "Дванадесет разгневени мъже" беше подобна. :)
Все трябва да има някой трезвомислещ, който да се опълчва на стадото.
Слух, че местен собственик на ранчо е убит от конекрадци, довежда до линчуването на трима невинни мъже...

"СЕДМИЯТ ПЕЧАТ" - 1957г.



Направо не мога да повярвам, че не съм го гледала!
Ето нещо интересно, което намерих за филма:

"Сюжетът на "Седмият печат" е повече от скромен - история за току-що завърнал се от кръстоносните походи рицар (Макс фон Сюдов), който предизвиква смъртта на шахматна игра, за да запази живота си. Пътешествието, което предприема, го среща с кошмари, мъчения, религиозен фанатизъм и само в определени моменти на хоризонта се появява чистата любов, несмутена от аскетичния дух на времето.
В интелектуалното послание на филма можем да открием саркастичния песимизъм на Шопенхауер от "Светът като воля и представа", където авторът застъпва идеята, че животът в своята същност е страдание и болка.
Бергман всъщност използва фигурата на смъртта, за да размишлява върху човешкото битие и религията.
"... роден си случайно, животът ти е лишен от определен смисъл, освен от този на битието. Когато умреш, угасваш напълно. От същество се превръщаш в несъщество. Затова не е толкова наложително да допускаме някакъв бог сред нашите все по-капризни атоми. Това мое прозрение ми донесе известна сигурност, на която разчитах в моменти на страх и объркване."
Всъщност най-дълбокият конфликт в "Седмият печат" е между сляпата вяра и крайния атеизъм. Филмът завършва със съмнение: "Господи, ти който си някъде там, който трябва да си някъде там, имай милост към нас." Бергман ни оставя в неизвестност. Дали пък страхът от смъртта не е това, което ние наричаме Господ?"
Източник: тук.

Тук просто не мога да се сдържа и да не метна Бил, Тед и Смъртта в страшна схватка:
:)))

Не съм забравила, че именно Макс Фон Сюдов беше лодкаря, водещ Робин Уилямс към портите на Ада в забележителния: "What Dreams May Come":



Сега остава само да ги издиря, да намеря време... и да се просна на дивана.
:)

сряда, 15 септември 2010 г.

На колежките - с любов...



Коя е най-опасната професия?

През мислите ви пробягват образи на изпотени пожарникари, миньори и пилоти...
Не, грешите!

Най-опасната длъжност, от която бягат всички като дявол от тамян или Nezzo от стандартен живот, Преславски от облечени жени, Фроги от място без музика...е да си моя колежка.
Дамм...бройката на бившите ми колежки е зашеметяваща и няма да я споменавам.
То верно да копаеш по цял ден водорасли на морското дъно не е лесно, но защо трябва да бягат с викове, а най-лошото е когато видя после блаженните им физиономии.
И понеже явлението да имам нова колежка е системно, наблюдаваните явления също са системни, циклични и параболични:
(...и сюрреалистични...)

1. Върша цялата работа сама, като в същото време обучавам нов човек.
2. Понеже вече сме две, всички си мислят, че работата трябва да върви два пъти по-бързо.
3. В един момент започвам да работя за двама, работейки два пъти по-бързо.

Може да ви се вижда лесно, но представете си, че вършите дадената работа не за една, а за две фирми.
А сега си представете, че го вършите за три.
Оформи ли ви се някаква картинка?

Да, знам, че и вие работите, вие сте натоварени и работата ви изобщо не може да се сравни по сложност с моята. / Само за един блогър се сещам, който работи колкото петнайсет от нас, но той просто не е човек ;) /

Най-лошото е, че много се забавлявам от цялата ситуация. Или ситуации...
А и три от най-близките ми приятелки са бивши колежки.
:)

Картинката е от тук.

понеделник, 13 септември 2010 г.

Писмо до Nezzo


Благодаря за чудесния подарък!
И за още по-чудесното послание!
Както казваш - „това не е просто книга, а подарък щастие“.
Тази книга е късметлийка. Била е в твоите ръце, а сега отново попада в ръцете на човек, обичащ книгите.
Ама тия сови се скъсаха напоследък да ми носят подаръци!
Доволна съм.

:)
Сега като разузная какво е това гещалт психология и като си вирна носа, хич няма да се пипам ;)))

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Еманципиран отчет за дейността на тъмните сили, задвижвани от балони

Миналата седмица ми беше натоварено. Да..да..натоварено е доста субективно понятие...
Свежите лъчи през тия дни бяха:

Не ми е останало да я прегледам, но още отсега съм възмутена, поради липсата на заглавия като: "Великолепната седморка", "Зорба Гъркът" ...
Но пък има доста интересни заглавия, които не съм подозирала, че съществуват, особено от нямото кино.
Ще ги издиря.Ако имам късмета да открия нещо и то ме впечатли, ще дам отчет.

Няма да правя ревю. То трябва да се прочете. :)))
Магьосник и вещица в лодка търсят жезъл. ПХХХАХАХХААА-ХАХХАААААХААААААААААААА
И един страхотен цитат:
"Не си го представях точно така, но вие сте абсолтно прав. Той наистина разшири границите на нашето невежество. Вече сме наясно колко много не знаем за света.
И двамата се насладиха на чудато сгряващото ги чувство, че не знаят несравнимо повече от обикновените хора, които си оставаха невежи само във всекидневните си дела.”

Старец се втурва да осъществява детските мечти на половинката си.
А докато бяха млади балони нямаше ли?
Приятна анимацийка. Хареса ми шоколадовманиаченото пернато :)

Ама заглавието ви подлъга, че ще видите нещо друго ли?
:)))

сряда, 8 септември 2010 г.

Подобие на класация, причинена от летежа на Ламот около нар...

Аз като ви казвам, че обичам книги с картинки, вие не вярвате и не вярвате!






.
Мързеше ме пак да пълня масата, затова колкото съм снимала - толкова ще видите!
Половината приказки съм ги свила от баткейшън в съвсем честна борба!
Останалата половина ще я придобия с нечестни средства. Само да измисля начин да се справя с алармената система, капаните и доберманите


А тази картинка украсяваше стената у дома. На другата беше нарисуван огромен тигър, а на третата - тримата братя и златната ябълка.
Надали някой е имал по-оригинални ръчно нарисувани стени в дома си.
:)
Звънецът ни беше скрит зад метален тукан - оня от снимка номер 3.

По любезното искане на Главния Инквизитор Ламот и след множество настоявания, без никакво прилагане на физическа сила, се опитах да сътворя някакво подобие на класация.
Само, че мен изобщо не ме бива както в оценяването, така и в класифицирането.
Единственото, което мога да сторя, само от страх да не ме сполети гнева му, е спонтанно изброяване на няколко заглавия.
Да уточня, че под любимо аз разбирам книга, която мога да прочета повече от два пъти и пак да изпитам сходно удоволствие, както е било при първия път.
Книгите, който са ми любими са твърде стандартни и се боя, че едва ли ще предизвикат някакъв интерес.
Повечето са и филмирани.
Но колкото и да е добър филма, никога не ми е харесвал повече от книгата.
Айра Левин - „Момчетата от Бразилия“, „Степфордските съпруги“, „Предсмъртна целувка“ - имах ги три в едно. Бясна съм, че при последното ми мъчително подреждане открих, че тази книга ми липсва!
Гордън Гант владееше мислите ми дълго време. Въпреки, че харесвам брюнети.
„Отнесени от вихъра“ - Маргарет Мичъл. За нея критиците са казали : „Книга, която не може да бъде написана“. Разбира се, мисълта че може да съществува Мъж, подобен на Рет Бътлър ми причини доста търсене. Ми не вярвам, че съществува! :)
„Джейн Еър“ - Шарлот Бронте - Тя и отнесените държат рекорда за най-многобройни прочитания от моя страна.:)
„Параграф 22“ - Джоузеф Хелър
"Кой, по-точно, смяташ, че иска да те убие?
– Всеки един от тях – каза Йосарян.
– Всеки един от кои?
– Всеки един от кои според теб?
– Нямам представа.
Тогава как знаеш, че не искат да ме убият?"
Аххааахх – просто несравнима!

„Цар Плъх“ - Джеймс Клавел – Имам поне три издания. А веднъж за малко да ям сготвено куче...пъфффф...ужасссс
„Гърбавия“ - Пол Февал – Самата идея на един нехранимайко побойник, по време на бойна схватка да му тикнат в ръцете двегодишно момиченце, което човек от висшето общество иска да убие на всяка цена и съответно да стане баща, закрилник. Да се откаже от личен живот и да го посвети на бащинството.
„Властелинът на пръстените“- Дж.Р.Р.Толкин – Книгата я прочетох през далечната 91-ва година. Моя съученичка ми каза: „Знаеш ли, Ел. Прочетох една много интересна книга. Е, тя е малко...хммм...за джуджета и елфи, ама не е точно детска.“ Почти щях да си изгубя зрението, защото докато не я финализирах не мигнах. Добре, че чета бързо.
„Тримата мускетари“ - Ал.Дюма – Ей това мога да го чета непрекъснато :)
“Допускам, че не сте глупак, господине, и макар да идете от Гаскония, трябва да знаете много добре, че не се стъпва без причина върху носни кърпички. Дявол да го вземе! Париж не е настлан с батиста. “
„Мравките“ - Бернар Вербер
„Не слизайте в мазето по никой начин!“
„А! Още един въпрос: знаете ли как могат да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки? „
„Когато месоядните растения бъдат опитомени, те ще се превърнат в съвършени оръжия, ще можем да устоим на всякакви нападения, стига само да ги засадим в редици. „
„Името на розата“- Умберто Еко.
„Дюн“-Франк Хърбърт
„Следа към Вега Орион“- Светослав Славчев
„Мълчанието на агнетата“- Томас Харис
„Човекът, който се смее“ и „Парижката Света Богородица“ на Юго
„Стас и Нели“ - Х.Сенкевич

Разбира се има и автори, от който харесвам доста повече от една книга: А.Беляев, Р.Шекли, Р.Сабатини, Ж.Верн, К.Май, П.Бобев, О'Хенри, Т.Пратчет, Ст.Кинг, А.Азимов, Е.Алън По, К.Дойл, А.Кристи, Дж.Лондон...
Тия дето съм ги изтървала неволно, хич да не ми се сърдят.

Да отидат да напляскат Ламот, който ще ги посрещне с отворени обятия и сладолед!
:)

Самодивски дар


Изморена от работния ден, (то цял ден да копаеш водорасли не е работа), Найтуш Ел се прибира към къщи с леки подскоци. Първо на един крак, а после и на три, леко препъвайки се в един – два несмачкани фаса. Когато приближи входа на пещерата си с радост видя, че на прага и я очаква мъдрата сова, а в човката си държеше загадъчен плик. „Хе! Имам поща! - помисли си Ел и се усмихна. Благодари на пернатата пощальонка и се вмъкна у дома. Разкъса с нетърпение опаковката и о – чудо: приказен накит блесна пред очите и.
Самодивският подарък сияеше в магическо синьо и тих шепот мълвеше думи на странен, непознат език. Суетната Ел нетърпеливо го сложи на шията и усети как магията я обгръща.

Благодаря, Самодивке за милия подарък!
Не зная какви магически сили ти прошепнаха, но днес имам важен празник – годишнина от нещо особено весело. :)
И познай довечера какво ще краси шията ми.
:)

вторник, 7 септември 2010 г.

"Царица Чума с грозна власт..."


"Царица Чума с грозна власт
сега препуска срещу нас
да жъне жътвата богата.
В прозорците ни без покой
кънти гробарската лопата . .
Ио кой ще ни помогне? Кой?"

„Пир по време на чумата" А. С. Пушкин

Епидемиите от чума в древността са имали невъобразими размери.

Ето какво изкопах от списание "Космос"- 1966г:
"...За период от 1500 години преди нашата ера се наброяват 41 чумни епидемии.
До XVI век избухнали още 109 епидемии. По времето на византийския император Юстиниан били отнесени в гроба половината от хората на тогавашния цивилизован свят. През 1336 година започнала от Китай „черната чума". През Индия, Персия и Константинопол
тя стигнала Европа и от 100 милиона, колкото броял тогава нашият континент, изтребила 25 милиона — всеки четвърти човек умрял от чума. „Декамерон" от Бокачо не е забавна шега. Хората наистина бягат, крият се по уединените манастири и от страх пред смъртта си разказват пикантни истории. В 1387 година измряло цялото население на град Смоленск. Руски летописец записва на евангелието си:
„. . . и останаше троица во живих во Смоленск и излезнаше заковахов двери. . . "

Епидемиите продължавали. Те посещавали Европа поне по два пъти всяко столетие. През XVII век смъртоносна вълна заляла всички европейски държави —по-страшна от глад, война и пожари. В 1666 година в Лондон „мъртвите били повече от живите".
В своя суеверен страх хората търсели най-различни „поличби" за идването на епидемиите. Като сигурен белег били смятани „опашатите звезди". В 1456 година византийският историк Кривотул съобщава: „Яви се опашата звезда и мор по цялата земя."
На тия суеверия не били чужди и лекарите. Големият хирург от епохата на Възраждането — Амброаз Паре, описва като най-достоверни белези за идване на чумата поява на комети и дракони, които можели да се видят в пълнолуние по небето.
Единствено срещу чумата могла да помогне науката, и то след развитието на медицинската микробиология.
Когато от провинцията Юнан, на границата на Тибет, започва в края на XIX век нова чумна епидемия, за първи път медицинската наука дава сериозен отпор.
Епидемията се движела бавно, стигнала голямото пристанище Хонг-Конг. Там на 20 юни 1894 година един смел микробиолог — Йерсен, открил чумния бактерий. Вестта била такава, че влязла на видно място в заглавията на вестниците. И у нас един вестник съобщил:„Чумата е хваната в бутилка."
Но макар и „хваната", чумата от Хонг-Конг и Кантон плъзнала към Индия, Персия, Египет — в едната посока, и през Филипините, Япония и Америка — в другата. Този път нейни жертви били близо десет милиона души. След откриването на бактерия било вече възможно да се проследи как става заразяването на човека. Оказало се, че чумният микроб си има съюзници. От чума боледуват гризачите: плъхове, лалугери, тарбагани —
вид степни гризачи. Заразата прескача върху хората чрез бълхи, които живеят по тези животни. Бълхите се насмукват с кръв от заразените плъхове. Чумните бактерии се размножават в стомахчетата на бълхите и ги запушват. Бълхата огладнява, но не може да се нахрани, защото входът към стомахчето й е задръстен от бактерии. Тя бяга от умрелия плъх и започва неспирно да хапе хората и да ги заразява. Това е сигналът за идещото нещастие — „морът по мишките"! Умиращите чумни плъхове губят страха си от хората, влизат в техните жилища и сеят навсякъде смъртоносните бълхи. Хората не знаели как да се отърват от плъховете..."


Ама интересни предпазни средства са използвали лекарите.
Поне хората повишили здравната си култура и обърнали по-голямо внимание на хигиената.


По Viasat History през декември даваха "Черната смърт".
А аз под влияние на рицаря подстрекател Ламот гледах далеч по-развлекателното:



Носи се слух за село, пощадено от чумата. Неколцина мъже под ръководството на рицаря Улрик се опитват да го открият. За водач избират младият монах Озмънд, влюбен в девойка, която се е запътила към същото село.
Общо взето не знам до какви мисли ще ви отведе филма. Аз разсъждавам може би твърде първично. Дали в името на Бог или в неговото отричане, и едните и другите изкормваха, бесеха и мъчиха себеподобни. Независимо от идеологията, в която се вярва, когато делата са сходни или се припокриват с делата на „лошите“ и „различните“ , някой би ли ми обяснил къде е разликата?
А може и нищо да не съм схванала.
:)
А Озмънд накрая откачи, започна да измъчва жени и заприлича на Анакин Скайуокър!


петък, 3 септември 2010 г.

"Свят, населен с демони" - Карл Сейгън

"Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака" - Карл Сейгън.

Книгата е сбор от ръзсъждения на различни тематики. Съдържанието отначало ми се стори леко разхвърляно и хаотично, докато не осъзнах / а аз трудно схващам дори очевидни неща /, че това е сборник от есета, а не любовен роман.
Всъщност написването на книгата е отнело почти десет години, като тя е събрала личните му впечатления и мисли от случващото се в заобикалящия го свят, разглежда невероятно интересни въпроси, а анализите са пълни и написани по достъпен начин, подходящ за широкия кръг от неспециалисти, каквито сме повечето от читателите му.
Желанието му да предизвика обществен интерес, да запали у повече хора интерес към науката, да разобличи напъните на псевдонауката, предполагам е намерила отзвук в доста заблудени души, подобно на моята.

"Комисията за научно изследване на паранормални твърдения е организация, която обхваща учени, хуманитаристи, илюзионисти и други хора, които са се посветили на скептичния анализ на ширещи се или тепърва зараждащи се псевдонауки."
Карл Сейгън участва в нея още от самото и създаване.

Какви теми се разглеждат в книгата: "потъналите континенти" Атлантида и Лемурия / сещам се за още един, но това в друг пост.../, "психичната хирургия", фанатизма, етническите и национални предразсъдъци, суеверията, НЛО, отвличанията от извънземни, престъпленията на учените, гоненията на вещици и зверските мъчения, отглеждането на неграмотно общество, влагащо повече пари в отбраната, отколкото в космическите изследвания...

"Грамотността е пътят от робството към свободата. Има много видове робство и много видове свобода. Но четенето все още е пътят"

" Можехме да живеем във вселена, в която нищо да не може да бъде обяснено посредством няколко прости закона, в която сложността на природата да надхвърля способностите ни да разберем, в която действащите на Земята закони да не са валидни за Марс или някой далечен квазар. Само че данните - не предубежденията, а фактите - доказват, че това не е така. Имаме късмета да живеем във вселена, в която много неща могат да бъдат "редуцирани" до малък брой сравнително прости природни закони. В противен случай можеше да ни липсват интелектуалните възможности и капацитета да разберем света."

На мен ми звучи успокоително. Има надежда да разберем света. И то не само като физични закони.
Въпреки, че все още не мога да проумея как човечеството е позволило неща като детския кръстоносен поход, Инквизицията, Холокоста, робството, комунизма, чалгата... Не го разбирам този свят.

С две думи - книгата е великолепна.

Сега непослушната Nightwish El, въпреки терзанията които изпитва, ще продължи да твори демонския си бъркоч в псевдонаучния си блог - "Мистерии и загадки", който благодарение на далеч по-умните и с по-благопристойно държание колеги, има блестящо бъдеще,енергийно захранвано от далечен квазар.

Сега ще премина на по-леки четива. Пък и аз обичам тънки книжки с картинки.
Ето колекция от ефирни издания-притурки към списание "Космос", която си препрочитам с удоволствие през два-три века:

Дори масата не се огъва...
Ще взема да запаля и една свещ, че ми предстои борба с демоните на астрологията и фантастиката.

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака".

И все пак много по-лесно е да се прави псевдонаука, отколкото наука. Далеч по-ниските стандарти към твърденията и към техните доказателства, нагаждането към човешките фантазии, прави псевдонауката по-желана и популярна.

А в "Милиарди и милиарди" имаше повече картинки!