петък, 30 юли 2010 г.

Плаж, анимации и книжки

Може да съм зле, но днес е петък!
На ръба на изтощението, след безсънни нощи, претоварване с работа, ходене по зъболекари и рожденни дни, настъпи и дългоочакваната почивка!
Нищо, че пак ще ме викат на работа другата седмица!
Нищо, че може пак да вали!





Важното е, че Джеймс Хетфийлд е рожденник скоро!:)

вторник, 27 юли 2010 г.

Морски пясъци, миди и созополски скали

По време на обучението на поредната си нова колежка, получих редица съвсем основателни въпроси, които ме накараха да се замисля точно какви са ми задълженията...Та след обстоен анализ стигнахме до заключение, че изпълнявам функциите на поне пет отдела. Това се развесели и измори... Викам си тая събота и неделя - лайф! Искам пясък, тревата да ми боцка по краката и листата да падат отгоре ми, докато се лежа лениво нейде...Стига с тия бюра и ламинати!

Спуснахме се след Каваците и като подуших морската вода - газ навътре:
Тук се вижда част от плавника ми:

Имаше и цветенца из пясъците...

И бутилки от кока-кола плаваха из водите на Созопол...


И яхтите на отличниците се полюшваха дремливо:







Абе тия нарочно ли ги обръщат всеки път? Сигурно е включено в цената като екстра :)

И един нагъл гларус ми зяпаше картофките и накрая се издрайфа на чадъра:























И миди си наловихме. Те бягаха, ама накрая ги хванахме с малко зор:






Накрая отидох да си нагледам вилата, че хич не я стопанисвам горката. Едни цветя, лози, храсти я обгърнали цялата. И паяци, мравки и змии! Никаква стопанка не става от мен!










И съм дълбоко огорчена и натъжена от това застрояване след Созопол.
То бива, бива - но това вече е прекалено.
Като дете отгледано из пясъци / и пустини :) /плажове и скали, за мен си е чист ужас да виждам тези места застроени.
Вчера пак се коментираше за ЮНЕСКО и Несебър. Абе тия алчни хора спирачки нямат ли? А мозък? Само цимент има в главите им.

петък, 23 юли 2010 г.

"Килимените хора" - Тери Пратчет



Авторите на книгата са двама: 17-годишният Тери и 43-годишният Пратчет ;)
Благодарение на смелостта ми да дръзна и полуразкрия една пустинна загадка се сдобих с шанса да получа цяла империя, скрита в килим.

Може би, за повечето от вас, които са открили Пратчет отдавна, тази книга е била една от първите, които са ви очаровали още в детството...
При мен обикновено нещата не вървят както при останалите, но пък и детството ми едно се проточи, та с ясна мисъл мога да заявя, че с пълно удоволствие се гмурнах из дебрите на прашасялия килим.
Килим, който бъка от мунрунги, уайти, дефтмени, моули, пътища, засади, философи, боеве, крале и императори. И буркани с очички...

"— Те наричат така Земята на Високата Порта, мисля — поясни Писмир. — Там живеят вортгорните.

— Тъй ли? Че те са ни смъртни врагове! — обади се Брокандо.

— Мислех, че Думийците са ви смъртни врагове — рече Писмир.

— Ние обичаме да си имаме по няколко смъртни врага наведнъж — обясни Брокандо. — Че току-виж взели, че ни свършили. "

******
"— Искаме информация — прекъсна го Бейн. — Какво става тук?

— Кое ще искате първо?

— Манджата! — отсече Глърк. Останалите го изгледаха на кръв.

— Ами той като попита, мене гледаше — оправда се вождът.

— Чувствайте се като у дома си — рече Ухльо Бухлоу. — Макар че като казвам „у дома“, нямам предвид конкретно…

— Да, да, много ти благодаря — побърза да каже Писмир. Ухльо Бухлоу се втурна към един бюфет. Глърк впи очи в бурканчетата и гърненцата, с които бе осеяна цялата стая. Няколко бурканчета също впиха очички в него. "

******

"— Мисля, че не — отвърна Ухльо. — Чух, че генерал Вагерус бил разжалван, задето свикал легионите. Императорът решил, че разпространява излишна тревога сред войската. Пък и стражите пред Двореца не пускат никого вътре.

— Има ли още от тия краставици?

— Те така правят — кимна Бейн. — Знаете ги. Отвътре. Също като в Джеопард. И в Земята на Високата Порта също.

— Кой, краставиците ли?

— Да, ама не и в Уеър — възрази Писмир. — Не и тук. Не мога да го повярвам! Не и в столицата! Със сигурност не!

— Че кой ще ти се сети да проверява какво става в столицата? — парира го Бейн.

— Като си говорим за това, аз да не би да съм ги очаквал в Джеопард! — подкрепи го Брокандо.

— Ама ние за краставиците ли си говорим?

— Да, но не и в… Уеър — отрони Писмир.

— Така ли мислиш? Аз пък си го мислех същото за Джеопард.

— Напоследък не пускат почти никого в града — обади се Ухльо Бухлоу.

— Абе вие май не говорите за краставици, а?

— Какво да ги правим?! — попита Писмир.

— Накълцайте ги! — Глърк размаха войнствено една краставица. "

******
"— Е, ами то и ти мислиш. Колко пъти съм те виждала — седиш си и си мислиш…

— Абе то аз не винаги мисля — най-съзнателно си призна Глърк. — Понякога само си седя."

;)

А сега ме очаква ей това удоволствие:



Всички пратчетоманиаци могат най-неблагородно и открито да ми завиждат, че все още неизпитани удоволствия ме очакват...а вие вече сте ги чели, нали?
Тук се плезя аристократично.
:)))

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Златна Прага

Миналата година аз - човек недоверчив, реших да проверя лично какво и е златното на Златна Прага.

Докладвам: злато има много.
Очите ми заприличаха на препълнени съкровищници.
Ето убедете се и вие:


















































Умеят хората да си пазят, реставрират, поддържат и съответно да печелят от съкровищата си.
За нас остава само да цъкаме с език и да се възхищаваме.