сряда, 31 март 2010 г.

"Етикети" - мисията невъзможна



Знаете ли, че повечето от хората живеещи в близост до морето рядко ходят да го видят и да му се полюбуват. Аз лично не мога да си представя, че ще минат няколко дни без да го видя и помириша. Защо не ценим това, което имаме и е под носа ни. Защото е безплатно ли? Защо придаваме по-голямо значение само за неща, за които сме се бръкнали по-дълбоко в джоба? Защо един мъж придава по-голямо значение на жена, която го е охарчила и го смуче за пари, дрехи, автомобили и прочие от жена, която му дава своята любов и внимание без да иска нищо в замяна? Защо? Защо си мислим, че някой е по-умен, понеже имал няколко дипломи, а друг – за глупав, поради обратната причина. Защо? Защото слагаме етикети. Слагаме етикети – ето това струва 10 лв – това – 50 лв, следователно то е по-добро. Оценяме нещата – всеки субективно и маааац – поставяме „етикет“. Имам семеен познат – кранист. Този човек познава българската история по-добре от които и да е историк. Знае на всеки български владетел имената и личните истории на първите и вторите му братовчеди...Разказваше толкова увлекателно – идваше на гости при нашите и ни омагьосваше с часове. Същият този човек изгуби гласа си. Сега има някакво апаратче на гърлото...а е и толкова стар. Имам и една ...хммм..да кажем некръвна роднина – лекарка. Вижда ми се смешно човек да стане лекар и да продължава да прави правописни грешки от сорта на „докоменти“ и „мъжъ ми“. Ми сори ама като си изтървала началното образование, после и пет дипломи да вземеш пак си оставаш необразована...Но, както и да е – отнесох се...
Защо трябва да пестиш цяла година за да си позволиш почивка на море, за да можеш да го оцениш, а тези, които имат свободен достъп до него изобщо не се възползват? Защо? Клишето, че човек не цени това, което има си действа в пълна сила.
Защо мнозина предпочитат да се затворят в заведение с недотам добра вентилация, отколкото да се насладят на морския бриз? Дишайте хора! Забравили сте как се диша! И после – болни били...
Не забравяйте като слагате „етикети“ на някои неща да сложите етикет:“безценно“. На любовта на близките хора, на здравето, на това, че можеш да правиш простички наглед неща, - излезте на разходка, не мислете за нищо и ...дишайте!

Очите ми са морско-зелени. Не зелени като тревата. Не зелени като листата. Морско-зелени! И са вперени в морето, а то се отразява в тях.
На някои неща не можеш да сложиш етикет. Те са необятни, бурни и своеволни. И се радвам, че ги има...

вторник, 30 март 2010 г.

Потопете се в света на: "Да се посмеем, шахматисти"


Днес съм решила да се заяждам, затова ще Ви представя една моя любима книжка, която доста трудно ще намерите. Издадена е през 1985г. и не зная дали е преиздавана след това. Авторът: Александър Кипров е български шахматист, който през 1962 година издава книгата "Бележити шахматисти". В нея освен биографични данни и примери от творчеството на известни шахматисти, той описва и забавни случки от техния живот. След публикуването и, много читатели изразяват съжаление, че не е включил повече интересни и смешни моменти. Тогава у него се заражда идеята за тази книга.

Книгата е посветена на хумора в шахмата. В нея са разказани забавни случки из живота на бележити шахматисти и весели истории, свързани с шахматната игра. Илюстрирана е с интересни карикатурни скици.

Ето и част от моите любими моменти:

Лошата памет на Алехин

 Това се случило по време на блинд-симултан сеанс на Алехин. Този път той играел срещу 24 противници, така че трябвало да помни 24 сложни позиции и повече от 2000 хода, с които се стигало до тях. Паметта на Алехин работела безпогрешно и той печелил партия след партия. Когато повечето от противниците се предали и сеансът приближавал към своя край, Алехин поискал да изпуши едно цигара. Той започнал да бърка из джобовете си, а след това се обърнал към един от организаторите и казал: "Извинете, бихте ли ми услужил с една от вашите цигари. Пак съм забравил табакерата си в хотела. Моята памет е просто за окайване."
***
Кои противници са най-опасни?

 На международния турнир в Москва през 1925г. преди партията с чехословашкия гросмайстор Рихард Рети, Ласкер отклонил поканата на приятелите си да прекара края на деня с тях, като обяснил, че се оттегля в хотела, за да се подготви за партията, която имал да играе на следващия ден.
- Но защо се безпокоите толкова за изхода на тази партия? - учудили се приятелите му. - На всички е известно, че вие почти винаги сте побеждавали леко Рети и че той не е спечелил досега нито една партия от вас.
- Именно затова се страхувам - отговорил Ласкер. - най-опасни противници са тези силни играчи, които досега не са спечелили срещу мен, защото по закона на вероятностите те трябва рано или късно също да спечелят.
***
Детето чудо - Капабланка

  Когато бил на 4 години, Капабланка наблюдавал една шахматна партия, която баща му играел с техен съсед. Бащата попаднал в загубена позиция, но продължавал да се сражава. В разгара на борбата той по погрешка играл коня си като топ и взел с него неприятелската дама. Противникът му така се смутил, че не забелязал грешката и бащата на Капабланка спечелил. Но след завършването на партията малкият Капабланка казал на баща си:
- Татко, значи ти понякога шмекеруваш.
- Как смееш да говориш така! - извикал обиденият родител.
 Но за изумление на всички присъстващи малкото дете възстановило критичното положение и показало неправилния ход. Тогава бащата на Капабланка поканил сина си да изиграят една партия. Той му дал дама аванс, но малкият 4-годишен шахматист спечелил с лекота.
  През следващите години Капабланка победил всички кубински шахматисти и на 13-годишна възраст станал шампион на своята страна.
***

  Шегите на Михаил Тал

 Тал е духовит и обичал да се шегува. През цялото време, докато се играел турнирът в Блед през 1962 г. той държал пред вратата на стаята си в хотела един чифт от своите обувки. По този начин Тал плашел противниците си, които мислели, че си стои в стаята и подготвя варианти срещу тях. В действителност по същото време Тал се разхождал в града.
 В една среща между отборите на Латвия и Естония на първа дъска се срещнали Михаил Тал и Паул Керес. Още в първите ходове Тал пожертвал фигура. Керес се замислили дълбоко, след това станал, свалил сакото си, закачил го на облегалото на стола, седнал отново и приел жертвата. На дъската се разиграла остра борба, но Керес запазил фигурата и накрая спечелил партията.
 - Как можа да загубиш? - попитали Тал неговите съотборници.
- Пожертвувах в дебюта фигура - обяснил Тал - и бях предвидил всички последици, освен че Керес ще си съблече сакото и ще го окачи на стола си. Това така ме смути, че се обърках и загубих.

***
Стилът на Тартаковер

  През време на турнира в Лондон през 1922г. участвуващите гросмайстори посетили колективно зоологическата градина. Когато минавали край тюлените, видели, че тези животни мързеливо се припичат на слънце и дремят. В този момент се появил пазачът и започнал да хвърля херинги. Тогава тюлените изведнъж се оживили и с невероятна пъргавина започнали да ловят рибите още във въздуха, преди да паднат. Боголюбов, който наблюдавал тази сцена, се обърнал към стоящия до него Тартаковер: "Виждате ли? Точно такъв е вашият стил. През време на партията безкрайно маневрирате, лавирате и правите нищо незначещи ходове. Но подхвърли ли ви противникът една херинга, т.е. направи ли един погрешен ход, тогава изведнъж всичко се променя. Със светкавична бързина вие се нахвърляте върху бедната си жертва и я довършвате в няколко хода.
 ***
Тартаковеровизми
"Царят е най-слабата фигура!" - казваше Морфи, атакуваше го и печелеше.
"Пешката е най-слабата фигура!" - казваше Щайниц , атакуваше я и печелеше.
"Патът е трагикомедията на шахматната игра"
"Само благодарение на грешките шахматната игра има право на съществуване. Затова цялата шахматна теория всъщност се свежда към изследване на слабите ходове"
"Мачът е стълкновение на две индивидуалности. Мачът доказва по-малко от турнира, а турнирът въобще нищо не доказва."
"Откритата линия h има много жертви на съвестта си."
"Има неудачни победи, както и славни поражения."
 ***
Най-опасната игра

 Английският ръгбист Джо Кестер винаги "се изплъзвал" от различните травми. Но веднъж, играейки шах през време на почивката на тренировката по ръгби, се развълнувал толкова много от един неприятен ход на противника, че паднал от стола и си счупил дясната ръка. След нещастието пострадалият ръгбист заявил: "Шахматът е най-опасната игра, която познавам."

***
Неподходящата тактика

  През време на една турнирна партия единият от участниците изпаднал в страшен цайтнот. Флагчето на часовника му се издигало и заплашвало да падне всеки момент, а до контролата оставали още десет хода. Двамата противници играели с трескава бързина и за всеобщо удивление не само цайтнотът минал, но дори спечелил играчът, който бил в цайтнот.
- Как не можахте да използувате този шанс? - попитали присъствуващите загубилия. - Достатъчно беше през време на цайтнота да удряте с всички сили часовника и флагчето неминуемо щеше да падне.
- Това ми е напълно ясно, защото така съм постъпвал много пъти. Но този път такава тактика беше неподходяща, защото часовникът е мой и за него съм платил доста скъпо.
***
Невъзможният мат

  Един европеец попаднал в малък монголски град. Разхождайки се из него, той влязъл в едно кафене и видял, че посетителите играят шах. Приближил се до играчите и тутакси един от присъстващите го поканил да изиграят една партия. Европеецът приел и партията започнала. Борбата се развила благоприятно за европееца. Той получил атака и възникнала позиция, в която можел да даде мат на неприятелския цар с един от конете си. Когато посегнал към този кон, за да нанесе решителния удар, всички присъствуващи извикали в хор, че прави невъзможен ход. Започнал спор и тогава станало ясно, че според правилата на монголския шах тази фигура не може да дава мат на царя, тъй като конят е най-верният приятел на човека.
 ***
Хубавата картина

 Големият писател Ърнест Хемингуей притежавал колекция от картини, с които много се гордеел и обичал да показва на гостите си. На един от неговите приеми един от гостите се задържал по-дълго пред картината, която изобразявала двама играещи шахматисти.
- Хареса ли ви тази картина? - попитал Хемингуей.
- Много - отговорил гостът. - В позицията, която художникът е нарисувал на шахматната дъска, белите дават великолепен мат в три хода, който много ми хареса.
 ***
Колко хода изчислявате напред?

 На този въпрос изтъкнати шахматисти са давали различни отговори.
 Алехин: Задължително 4 хода, по-рядко 6, в изключителни случаи 10-12.
 Капабланка: Зависи от позицията. Често 25-30.
Маршал: Два хода, но добри.
Решевски: Винаги 1 ход повече от моя противник.
Фишер: Не изчислявам ходове напред, а просто печеля.

Безобразие

Чувствам се виновна. Съвестта ме гризе, като гладен плъх по време на криза.
След споделяне на един мой сън в публичното пространство, рязко ескалира интересът към капаците за улични шахти.
Ето до какво безобразие доведоха сънищата ми: Организирана група от фенове на шахти ни осигури удоволствието да пропадаме в дупки. Капаците са били натоварени на кораби, готови да отплават за чужбина. И после кажете, че българското не е най-хубаво!
От нашите шахти по-хубави няма!

Цялата информация: тук.

петък, 26 март 2010 г.

Дайте ризите на църквата!



Дай на ближния едната риза!
Ква риза – нали помощи аз взимам?
Лъжеш! В тая тъпа криза -
няма гол да агонизирам!

Сваляй ризата веднага!
Нали си християнин благ?
Друг телесата си да излага!
Да не съм ти смъртен враг?

Закъсали сме яко – виж.
Днес повтарям дваж и триж -
в Гърция църквата обложил
с данъци господарят най-велик

Цветница / Връбница / Palm Sunday


Имам късмета да нося много красиво и рядко срещано име. Име на дърво. На днешният празник празнуваме заедно с малкият ми син, чието име също е „дървено“ :))). Да ми е жив и здрав! Та нека първо да изясня, че първо се почва от дърветата, като най-правоимащи са палмите и маслините, върбите, после идва ред на цветята и най-накрая намазват и други треволяци...т.е. Всеобща веселба за цялата флора пада днес.

Ето и какво казва всезнаещия нет или какво си мислят повечето заблудени, че се е случило:


Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

А ето какво действително се е случило:

Яздел си Христос магарицата и тихо и кротко мислел да мине през портите на Йерусалим. Да – ама не. Като наскачали ония ти ми фенове...Кой с палмови листа, кой с маслинови клонки. Взели за го замерят и с цветя. Брех, да му се невиди... Той се мъчел всячески да избегне директните удари с усмивка на лицето. Но като почнали да си свалят и дрехите, решил да сложи край на този масов стрийптиз и меко казал: *** аве нищо не казал, щот ония се и разпяли. Фарисеите имали доста чувствителен слух, тежко понесли шума и наредили на Спасителя да прекрати веднага това безобразие. Той пак кротко отвърнал:“ Ако тия млъкнат, ще почнат да викат камъните“ / Е – то всяко дете знае, че музиката е с камъни...:)))
А сега сериозно / съжалявам, просто не можах да се удържа.../:


На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.



Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:


Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже.

А това значи, че хич и не трябва да мисля за власт над мъжете. Жалко! Ще пробвам способностите си над извънземни мъжки екземпляри.

Весел празник! Живи, здрави и щастливи!
А ако около вас има палми, брези или цветя в човешки облик– просто ги прегърнете! Понякога и това е достатъчно...:)))

Източник: уикипедия, Цветница

четвъртък, 25 март 2010 г.

Потопете се в света на: "Милиарди и милиарди" - Карл Сейгън


В последната си книга „Милиарди и милиарди“ Карл Сейгън се впуска в разглеждане на многобройни и различни по същността си въпроси, по своему интересни и поднесени с чувство за хумор – математически, галактически, хуманно-проблематични и политико-сатирични.
Изразът му: „милиарди и милиарди“ има огромна популярност. А всъщност той твърди, че никога не го е казвал...:)
******
На какво може да се насладите в тази книга:

Математически задачи - „Персийската шахматна дъска“. Великият везир иска съвсем скромна награда за измислената от него игра "Смърт на царя". Тук няма да коментирам царя,чиято гордост явно не е пострадала при приемането на игра с подобно име, че на всичкото и отгоре бил изключително доволен...По-нататък няма да разказвам - това е всеизвестна математическа история за житните зрънца по шахматните полета...

Един поглед върху „капещата чешма“ - честотата на вълните – светлина, звук, видимия спектър и всичко това поднесено по съвсем достъпен начин / като за блондинки /

„Може би най-яркият естествен материал е току-що падналият сняг. Той обаче отразява едва около 75% от попадналата върху него слънчева светлина. Най-тъмната материя, с която можем да се сблъскаме в ежедневния живот – например черното кадифе – отразява само няколко процента от светлината. Изразът „различни като бялото и черното“ е концептуална грешна. Черното и бялото всъщност представляват едно и също нещо – разликата е единствено в относителните количества отразена светлина, а не в цветовете.“

Разсъждения за пророчества, политика и логика:

„Крез и Касандра“ :

Има един хубав момент, в който тя не може да разбере как е възможно всички тези пророчества за надвиснали катастрофи – някои от които биха могли да бъдат предотвратени, стига само някой да и повярва – да останат неразбрани. Тя се обръща към гърците с думите:“ Как е възможно да не ме разбирате? Нима не говоря добре езика ви?
Историите на Крез и Касандра илюстрират двете крайности на политическите отговори на предсказанията за смъртоносна опасност. От една страна това на Крез, който символизира доверчивото и безкритично приемане / обикновено на твърдението, че всичко е наред /, в чиято основа стои алчността или някакъв друг дефект на характера. На другия полюс са отговорите, които гърците и троянците дават на Касандра – ограничено и непоклатимо отричане на каквато и да било възможна опасност. Работата на политиците е да изберат предпазлив курс между тези две плитчини

...и един куп други увличащи съждения....
Има и интересни схеми, графики и рисунки:







А аз много обичам книги с картинки! Да е ясно!
:)
Веднъж вече бях цитирала част от книгата в поста си „Здравейте, братовчеди!
*******
Приятен и забавен ден от мен, братовчеди незнайни!
Хе!

вторник, 23 март 2010 г.

Настроения



Пих ракия бледа – жалка имитация!
Муха с очи червени над чашата пикира,
фраснах я и о - гравитация!
В салатата ми зелева тя агонизира.

До мен стене тежко колега – адвокат,
Влюбен и нещастен – лапа миди.
До Тортуга с аеростат
ще го пратя, да му се невиди!

Tenacious D - Kickapoo & Classico

Хайде! KG и JB - газзз...
Ronnie James Dio и Meat Loaf къртят...
Гладна съм! Няма кой едно пиле с ориз да ми донесе!Чикън!Пред очите ми е бляк!
Поне музика има...

video video

Източник: Kickapoo, Classico

понеделник, 22 март 2010 г.

Изкуплението "Шоушенк"



В събота по някакво чудо останах за три-четири часа сама. Първият ми подтик беше да запраша към кухнята, където е "мястото на жената", но решително го подтиснах и се проснах на дивана в хола с "Особени сезони" на Стивън Кинг. Изгълтах първите три новели, като предизвиках парене и сърбеж на очните си ябълки.
Вече бях споменавала за отношението си към "книги срещу филми" ...
Един от любимите ми, а и най-вероятно на много от вас филми - "Изкуплението Шоушенк" съм гледала многократно през изминалите години, но не бях чела новелата.



Първата новела:
"Рита Хейуърт и изкупленито "Шоушенк"
/"Надежда за вечна пролет"

****

Тази Рита Хейуърт хич не е била лошо парче...:)

Рита Хейуърт

Оставяйки настрана незначителни разлики, като във външния вид на героите - Анди е дребен и рус а Ред е червенокос ирландец...сега ми светна като се сетя за физиономията на Морган Фрийман когато се хилеше, че бил ирландец... та общо взето - хареса ми.
*******
"Колко ли работа е хвърлил, за да създаде тези две неща? Много часове след загасване на осветлението, знаех това. Първо отрязването и обработването на формата, сетне почти безкрайното полиране и финалните операции с онези скални чаршафи. Взирайки се в тях, аз усетих топлината, която всеки мъж или жена изпитва, когато гледа нещо красиво, нещо, което е било обработено и направено. Това е чувството, по което се различаваме от животните, и си мисля, че почувствах още нещо. То беше чувство на страхопочитание пред човешката устойчивост срещу жестокостта. Но аз не знаех колко устойчив може да бъде Анди Дюфрен много по късно."
"Зная със сигурност, че Анди Дюфрен не прилича много на мен или някой от онези, които съм познавал, откакто влязох вътре. Той внесе петстотин долара, натъпкани под дрехите, но пустият му кучи син успя да внесе и още нещо. Чувството за собствено достойнство, може би, или усещането, че ще победи накрая... или пък това е било чувството за свобода дори зад проклетите сиви стени."

"Беше подметнал на Анди, че обикаля двора за упражнения, сякаш е на коктейл. Не бих казал, че го виждам така, но зная какво имаше предвид директорът. То е дълбоко свързано с онова главно качество на Анди, за което споменах: че носи свободата си като невидимо палто и не разви затворническа психика. В очите му не съзрях затворническия тъп поглед. Той не придоби походката на хората, които в края на деня се връщат в килиите си за нова безкрайна нощ — тази дюстабанлийска походка с превит гръб. Анди вървеше с прави квадратни рамене, стъпката му беше винаги лека, сякаш се връщаше вкъщи за добре сготвена вечеря при добра жена, макар да се хранеше с буламач от накиснати зеленчуци, грубо картофено пюре и едно-две резенчета от онова тлъсто, мазно нещо, което повечето от затворниците наричат „загадъчното месо“. А Ракел Уелч го чакаше на стената."
*******
Е - аз съм рисувала Ракел Уелч и не мога да се лиша от удоволствието да се изфукам с рисувателните си способности:

Общо взето възхищавам се на хора, които умеят да подтиснат емоциите си и в кризисни моменти да мислят трезво. Анди Дюфрен притежава и двете. А и това е новела за надеждата, дори финалните думи са: "Надявам се". То и аз се надявам да ме опръскат вълните в Зихуатанео

За другите новели:
"Лятото на покварата" - общо взето двама садисти - единият - американски образцов ученик - отличник, другият - нацист се обвързват в странен съюз - полуприятелство, полуомраза...Аз като дете отгледано в приказен свят винаги се замислям какво е ползата или поуката от изчетеното. От тази новела друго не можах да измисля, освен, че рано или късно всеки садист или ще откачи или ще се самоубие, като се нагълта с хапчета. Т.е. не бях много очарована. Разбира се стилът на Кинг е доста увлекателен, но само това не ми стига.
"Есен на детството" - сходно ми се отрази. Дори малко се отегчих, с изключение на един - два момента. Четири момчета отиват да видят труп на момче, блъснато от влак...
Днес мисля да довърша и четвъртата новела. Дано тя ме заинтригува повече.
Междудругото във втората новела намесиха Анди Дюфрен, а в третата - Куджо...:)
Тази пролет май не ми се отразява добре.
:)

Източник: Рита Хейуърт

"Особени сезони"
"Шоушенк"

петък, 19 март 2010 г.

Alice Cooper - Poison

video

Друго си е да лежиш, хрупайки печени бадеми, аромата на прясно кафе те замайва...и се опияняваш от музиката.

Но вече е петък!
Стига удоволствия.
Това са офисни забавления...а колко работа ме чака вкъщи...
:)

Антикризисен план



Чуден план измислих сам:
Сочни плъхове ще ям!

четвъртък, 18 март 2010 г.

"Шовинист" - Тери Пратчет



"— Хубаво! Ако изскочим, поне няма да друса толкова! — извика Ваймс в отговор. — Трябва да наберем скорост сега, щом вече отминахме леглата! Често ли валят кревати по тия места?

— А ти как мислиш?

— Аз да не съм моряк! "

******

"От тълпата се разнесе писък. Погледът му се прикова върху едро женище, седнало на земята и размахало ръце.

— Тоя ми сви чантата! И даже не ми показа значката си от Гилдията на крадците!

Шествието се поколеба и спря, докато той се взираше след бягащата фигура на крадеца.

— Спри на место, Сидни Пикенс! — изрева Ваймс и се втурна напред.

Естествено малцина знаят какво всъщност повелява Традицията. В самата природа на Традициите има нещо свръхестествено идиотско. А освен това коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.

Ваймс се затича и след него се понесе целият университетски хор. Онези, които вървяха след хористите, видяха как в шествието зейва дупка и незабавно отговориха на подтика да я запълнят. След което всеки просто тичаше, защото всички останали тичаха.

Периодично се разнасяха хленчове от онези, чиито бели дробове, крака или сърца не ставаха вече за такива работи, както и ревът на Архиканцлера, който се беше опитал да остане на мястото си пред лицето на всеобщото паническо бягство и в момента главата му ритмично биваше ритана о уличните павета.

А чиракът-крадец Сидни Пикенс тичаше, защото когато хвърли един поглед през рамо, видя как цялото висше общество на Анкх-Морпорк се е понесло след него. Такива гледки имат ужасен ефект върху подрастващите. "


Разбира се, повечето от вас може да са я чели преди години, но аз я свърших наскоро. Разбира се няма какво да рекламирам Пратчет на тези които го четат, а тези, които не са чували за него - дано им провокирам любопитството с двата избрани откъса.
Не знам за Вас, но аз имам стомашни болки от хиленето, съпровождащо четенето...
Сега да разнообразя минавам пак на Стивън Кинг, а после още един куп ме чака жално...върху дървения шкаф.
:)

Depeche Mode - I Feel you

video

сряда, 17 март 2010 г.

Галактически десант



Небесен пламък гневно блесна

с обещания за загадки древни,

цивилизация далечна кресна:

„Ние сме боговете Ваши

треперете дребни мравки Земни! „


Делегацията слезе бавно, важно,

кралските особи се приплъзват.

Двуглавите глави се втренчват мазно

в образи човешки мрачно хлъзват.


„Вий сте роби наши! Треперете!

Вашата планета, слънце, въздух

Всичко ще ни нам дадете!

Светът Ваш плосък е! И вял! И кух!“


Едно учудено дете внезапно ведро

се усмихна и във смях избухна,

смехът поде се от тълпата бодро

и пришълците силно духна.


В Космоса те отлетяха

кряскаха обезверели

и край Хъбъл прелетяха

още нищо неразбрали.


Оръжие секретно има на Земята наша.

Нещастия, глад и болести коварни

то премахва, кат ги мачка в каша

и в други смеси кулинарни.


На Смеха крепи се нашата планета,

Омагьосва я и я върти.

На Смеха крепи ми се авторитета.

Ах, боже как ми се лети!



Предварително се извинявам на всички, които съм травмирала с опитите си за стихоизмишльотини.

Но се надявам , че ще оцените титаничните усилия в рисуването...



вторник, 16 март 2010 г.

Tenacious D - Master Exploder

Tenacious D - Master Exploder

video

понеделник, 15 март 2010 г.

Сънувах чуден сън...

Сънувах чуден сън...вървя си аз щастлива, но изведнъж някво цвилене отгоре...пфууу. Вдигам поглед - скибам някакви каменни конници. Боже - къде съм попаднала? Сетих се - това беше Площадът на героите в Будапеща! Как ли съм попаднала тук? И къде да гледам - в Буда или в Пеща?
И защо, дявол да го вземе всички статуи са се втренчили в мен!?!
Нео-готически кошмар обладава сетивата ми - някакъв парламентски сградотрепач препречва пътя ми. Дори и на сън, като ме лъхне на политика - бягам панически...


...бягам аз като Алиса, уж напред, а не мърдам от мястото си...Трябва да бягам още по-силно! Напрягам сили да избягам от това ужасно място!




Божеее - Дунав! И какви са тия древни постройки в скалите? Никой в съня ми не шепти отговора...само плисък на вълни..


Ах, само това оставаше! И религията да ме нападне! Вече искам да извикам за помощ, но гърлото ми е пресъхнало и излиза нечленоразделен звук, приличаш на съскане...



Е - това вече по-бива. Тук живее Пепеляшка. Сигурна съм. Ще вляза за всеки случай да проверя.

Никаква Пепеляшка нямаше. Само Ваймс скрит зад вратата. Щях да го прегърна, но той се разтопи в мрака. Сигурно е бързал да предотврати някое сънно престъпление...Прощавам му.
Усещам нечий зъл поглед:



Този кошмар няма ли край? Ще гледам вече само в краката си: ..Ох., неееее..какъв е тоя барелеффффф!



Стискам здраво очи. Отварям ги и слава богу. Но дали съм в къщи?



О, да - радост! Със сигурност съм си у дома! В моята мила родна страна! Йессссс!


Източник на кошмарните снимки: моята костенурка / за неразбралите - фотоапаратът ми - дори и насън пак го нося. Не се знае дали няма да се сблъскам с някой интересен индивид, като Кошчей Безсмъртний /
Източник на прекрасните фотографии с капаци за шахти: нейде из интернетските дъбрави, не помня точно откъде.
И се усмихнете бодро!
Къде ви е оптимизма?

13-ти март



Във връзка с поста на Златното момиче: Женски номера си заплюх дата: 13-ти март.

Денят, напук на очакванията ми и надеждите ми се оказа топъл и слънчев.

И не само това!

Прекарах си чудесно в компанията на прекрасен човек. Истинска рядкост, която кара човек да се чувства щастлив, че съществуват толкова слънчеви и весели хора.


Roxette - How do you do

video

петък, 12 март 2010 г.

Момчето с раираната пижама

Вчера много ми се спеше, но се загледах в един филм по НВО-то: „Момчето с раираната пижама“.
Филм за странно приятелство.
Приятелство, което се заражда между Бруно – син на нацистки комендант и Шмуел – еврейско дете, затворено в концлагер. И двете на осем години – едното затворено в един кошмарен свят, неразбиращо какво става около него – защо баба му и дядо му изчезват внезапно, къде тайнствено изчезва и баща му, другото – свидетел на жестокото отношение към „хората в пижами“, неразбиращо защо лекар бели картофи, защо часовникар поправя скъсани обуща, защо една разлята чаша вино е достатъчен повод да се пребие човек до смърт.
Колкото по- изчистен и прост е сюжета, толкова по-добре сякаш се получават нещата. Идеята да се покажат безумията на войната, видяни през погледа на невинни детски очи. Очи, които ясно виждат липсата на смисъл и логика в поведението на възрастните. Сякаш някаква епидения е обхванала по едно и също време толкова много хора. Вярно, че и пропагандата / разбирайте Гьобелс / добре си е свършила работата.
„Една лъжа повторена сто пъти, става истина.“
Разпространявали са филми, които уж са били заснети в концлагери. Живота там е представян в розови красни – спорт, забавления. Когато Бруно влезе в концлагера каза на Шмуел: „Хайде да отидем в кафето“. Бедното заблудено момче. Толкова заблудени хора.
И това е толкова страшно.
***
Странно ми беше, че в ролята на родителите бяха актьори, които ги свързвам с приятни и весели емоции:
Вера Фармига – с ролята и в „Снежанка“ и Дейвид Тюлис – с ролята си на Ремус Лупин в „Хари Потър и затворникът от Азкабан“
И двамата бяха много добри – той като звяр в човешка кожа, тя като раздираща се между поривите на човешката си съвест и тези на лоялна съпруга.
****
Сетих се за друг филм, гледан наскоро - „Четецът“. Също ми хареса. Започна като любовна история между ученик и доста по-голяма от него жена, после сюжетът плавно се спуска към ужаса от холокоста, от неосъзнаването на личната вина, грях, толкова неосъзнат / сори за повторението/: Тя / пазачка на група евреи, загинали от пожар в затворена църква, по време на съдебния процес удря с юмрук по масата:
„Ние носихме отговорност за тях! Как можехме да ги пуснем?“
Аве – чист ужас, откъдето и да го погледнеш. Да участваш в някаква ненормалност и...
уф..съвсем се разстроих и не ми се пише повече..
Сори!
А да- хареса ми, че той уважи нейното решения и не я издаде. А тя предпочете затвора, пред срама да признае, че е неграмотна. Тъпо, но все пак си беше нейно решение.

четвъртък, 11 март 2010 г.

Музеен оргазъм

Във връзка с вчерашната загадка на Блага и Романов, относно Джузепе Арчимболдо, се сетих как миналата година 5 часа щастливо обикалях из Музея за изящни изкуства, а после и в Природо-научния музей във Виена.
И да не съм егоистка ето малко снимки. Естествено не мога да поместя всички, които направих, а и не станаха кой знае колко сполучливи, защото беше забранено да се използва светкавица...